«Дрехи»

— Вкъщи ли е Мисис Грейвс?

— Да, сър!

— А има ли някой при нея?

— Мистър Бентън, сър! Те са на горния етаж в библиотеката!

— А звъннаха ли брокерите на Мистър Бентън от града?

— Да, сър!

— А взеха ли го?

— Не, сър. Каза, че не бързал — щял да звънне в офиса по-късно!

— Сложи малко скоч и газирана вода на масата и кажи на Мисис Грейвс, че съм тук.

Влезе в хола. С критично око огледа картината над вратата. Застана така, че да вижда по-добре и се зазяпа в картините на стената. После изтръска калта от обувките си и се загледа в играта на цветове по килима.

Влезе във всекидневната. Скочът и газираната вода, заедно с голяма сребърна купа с лед го чакаха на масата. Но Грейвс първо огледа обстановката, както и в хола. Ламперията от английски дъб, заедно със всичко останало бяха в стил Елизабет. Купата и сребърните съдове бяха от същия период. И тази и предната стая бяха в подобен стил.

Беше много умислен. Наля си скоч, добави малко вода и се загледа в блестенето на кубчетата лед в чашата, преди да отпие. През големия широк прозорец с тежкото старо излъскано стъкло видя гаража, а пред него собствената си лимузина, с която бе дошъл от гарата. Моравата с цветята и дърветата се простираше до реката, която пресичаше земите му.

Огледа пак всекидневната, зарадва се на апартамента, влезе пак в хола и се заизкачва по стълбата към горния етаж.

— Как е Арчи Грейвс, идвайки от Уол Стрийт? — пита Бентън, повдигайки вежди, нещото, което Грейвс не понасяше в него.

Нямаше други двама на този свят, които да се различават толкова един от друг, колкото Грейвс и мъжа, който си говореше с жена му. Бентън беше ерген, висок и замечтан, това впечатление се допълваше от светлата му дълга коса, сините очи и пълните му устни, докато неговата пълна противоположност Грейвс имаше строги черти, допълнени от енергична фигура, цялото му излъчване показваше, че е човек, който знае какво иска и е свикнал да получава каквото си поиска.

— Ами? — пита той по начин, който изключваше какъвто и да било отговор и напълно игнорирайки Бентън.

— Ходихме нагоре по реката с яхтата. — каза жена му. — След обяда стреляхме по мишени. Улучих два пъти!

— Мислех си, че мразиш да стреляш. Винаги си казвала, че мразиш шума.

— Артур, исках да кажа Мистър Бентън, има пистолет със заглушител. Прекрасен е! Не знаех, колко е забавно стрелянето! И не шуми повече от удар от камшик!