«Чудният свят на приключенията»

„Четири години след смъртта ми ще ме забравят…“ Може да изглежда чудно, но цитираните думи принадлежат на Робърт Луи Стивънсън, автор на прочутия роман „Островът на съкровищата“. Този очарователен писател се оказа лош пророк по отношение на собственото си творчество. Това не е единствената щастлива грешка в историята на литературата и аз я споменавам тук не като куриоз, а като пример на скромност и самовзискателност.

Кое е накарало Стивънсън да се обърне към приключенския жанр? Ще открием верния отговор, ако си припомним как е протекъл живота му. Той е роден през 1850 година в Единбург, Шотландия, в образовано семейство. Бил е болнав и впечатлителен, но същевременно го привличат странствуванията и още в ученическите си години пътува много из своята родина. Потомъкът на три поколения инженери и строители на фарове, следва отначало строително инженерство в Единбург, после разбира, че здравето му е неподходящо за такава професия и се заема с право. Стивънсън не станал адвокат, болестта го тласнала в съвсем друга посока. Когато лекарите установили, че има туберкулоза, той напуснал мъгливата Шотландия и заживял в Южна Франция. Здравето му укрепнало и бъдещият писател тръгнал пешком по пътищата на Франция придружаван от едно товарно муле. Плувал с лодка и по белгийските и холандски реки и канали. Първите му две книги описват тези пътешествия. По-късно семейни причини (женен е за американка), го заставят да предприеме трудното за онова време пътуване до Северна Америка. Състоянието му рязко се влошило и лекарите го изпратили във високопланинското швейцарско селище Давос, където написал няколко сборника с есета.

През 1882 г. Стивънсън създава книгата „Нови хиляда и една нощ“, където използува похватите на арабския приказен епос. Но той разказва всъщност за заобикалящата го действителност, за младото поколение на неговата епоха и скритите пороци на обществото. На следващата година — 1883-та, едва 33-годишен, Стивънсън издава книгата, която обезсмърти името му — „Островът на съкровищата“. Най-напред разказвал романа на своя доведен син, за да види как ще го възприемат младите читатели.