«Краят на Кристи Тъкър»

Яхнал мулето си, като свирукаше през целия път, късно след обед Кристи Тъкър пристигна в градчето на плантацията. Цял ден бе сякъл пръчки за оградата около къщата си и свършената работа го изпълваше с радост. Не му падаше често случай да ходи в градчето, затуй паднеше ли му, бързаше да се отбие.

Завърза мулето на гредите зад редицата от магазини и тозчас забеляза, че другите негри не са кой знае колко разположени да разговарят с него. Като пристигна с жена си преди три месеца, Кристи се беше сприятелил с всички цветнокожи в плантацията и сега не можа да си обясни защо се правят, че не го виждат.

Пое бавно по уличката към канцелариите на плантацията и се питаше защо никой не го поздравява.

Малко по-нататък срещна Фроги Милър. Преди да се е отскубнал, той хвана Фроги за ръката.

— Какво ви е прихванало днес? — попита той. Фроги Милър живееше само на една миля от него, точно в права линия от другата страна на памука, с Фроги се познаваха по-добре от всички в плантацията. — Кажи какво е станало, Фроги?

Грамаден негър, шест стъпки висок, с ниско подстригана коса, Фроги отстъпи.

Кристи грабна ръката му и силно я тръсна.

— Слушай, ей! — разтревожено рече Кристи. — Защо всички се държите като шантави?

— Нали мистър Лий Кросмън прати да те викат — каза Фроги.

— Да, повика ме. Сигурно иска да си поговорим нещо за работата. Но какво общо има това…

Още недовършил, Фроги се дръпна и забърза по пътя.

Кристи незабавно хукна към канцеларията да разбере какво толкова е станало.

Връхлетя в предната стая и завари там счетоводителя Хендрикс и по-малкия брат на Лий Кросмън, Морган, вдигнали крака на прозореца. Щом зърна Кристи, Хендрикс стана и хлътна в съседната стаичка. В това време Морган Кросмън втренчи празен поглед в Кристи.

— Хей, ти, ела тук! — подвикна след малко Хендрикс от вратата.

Кристи се извърна и забеляза Лий Кросмън, собственик и управител на плантацията, да стои на прага.

— Слушам, сър — рече Кристи.

Лий Кросмън бе облякъл кафеникава риза, тежък сив брич за езда и черни ботуши с връзки до коленете. Дръпна се да мине Кристи и затвори вратата отвън. Кристи се изправи насред стаята и зачака Лий Кросмън.