«Неканен гост»

Позволете ми и аз да ви разкажа една история. Е, не е толкова забавна като вашите, нищо особено не е, но ми се ще и аз да участвам в мохабета. Иначе ще ме сметнете за темерут. И си е пълна измислица отначало докрай, за разлика от вашите. Та щом нямате нищо против…

Историята се случи през една нощ миналото лято в края на август.

Събудих се със смътното усещане, че нещо не е наред. Знаете как е — измъкваш се бавно от пелената на съня и се потапяш в реалността, която се мъчи да те сграбчи в обятията си. А ти се дърпаш и искаш да попаднеш обратно там — в небитието на съня. Където е топло и уютно. Където няма досадни задължения и тъпи началници. Където не те гони часовник и няма сметки за плащане. Където… абе ясно. На всеки му писва от неприятностите и не му се връща при тях.

Само че днес ми е почивен ден. Още съм в отпуска. Часовникът не е звънял. В стаята е тъмно и тихо… Какво, мамицата му, ме е събудило от най-сладкия сън?

Насилвам се да отворя очи и — дъхът ми спира. До леглото ми, на около метър разстояние, стои и се пули насреща ми някакъв идиотски мелез между жаба и шимпанзе, с очи като чаени чинийки и със зелена кожа. Зелената кожа съвсем ме стресна, тъй като леко фосфоресцираше и зеленият цвят беше много плътен. Всъщност ако не беше фосфоресцирането нямаше как да го видя в тая тъмница — щорите бяха спуснати. Опулих се на свой ред насреща му. Премигнах няколко пъти с надеждата, че това е някакво кошмарно видение от съня ми. Видението не изчезна, ами продължи търпеливо да ми се блещи насреща. Реших да изпробвам всички идиотски методи за проверка дали не сънувам — ущипах се по ухото, по носа, прехапах си устната, после бузата, накрая леко и езика — изродът продължаваше да си стои тихо в ъгъла и да ме зяпа, сякаш съм рядък екземпляр в зоопарка. А жена ми тихо си спеше до мен в леглото и дори лекичко похъркваше. Именно този звук ме убеди повече от всички щипаници и прехапвания, че наистина съм буден.

Трескаво се замислих какво и колко съм пил снощи — не, не е от пиенето. Ако бях ходил на заведние можех да предположа, че са ми сипали някаква гадост в питието. Но от 100 грама домашна ракия такова мелезче не може да ми се привиди. Да съм гледал някой тъп филм с извънземни наскоро? Не. И това не е. А да не би да съм откачил нещо и да ми се привиждат разни работи? И това май не е. Никога не съм имал такива проблеми, а и в рода ми няма луди, поне доколкото знам.