«Мечтание»

Иван Вазов Мечтание

Умри, заспи!

Шекспир Корабът плува. Тихои гладко е морето.Спокойно, сладострастносе къпе там небето.Как вика ме и менетаз бездна позлатена,кат страстните обятйяна някоя сирена!Какво? Ако се фърля?Един миг на решенье —и всичкото се свърша:тегла, вражди, мъченье.Един миг само трябада мина в тиха вечност,от тоя свят на биткив задгробната безпечност.А после? Нека цял святживота да празнува,глупешкия му крясъкпрахът ми не ще чува.Не щъ да знам що мисли,що радва, ил гризе го;за мене той е нищо,като и аз за него.О да, ще има някойда спомни мойте костии даже да продуманебрежно: „Бог да прости!“А други — те са много —ще кажат думи прави:„Клетникът, веч загина —и харно той направи!“Ами ония, детолюбих и ме любихаи с нектар смъртоносендушата ми поиха?Те няма да угадятконеца ми безславен,та и да чуят — нищо:отдавна съм забравен!Уви, едните самодушмани не забравяти моят свършек мраченвисоко ще прославят.Ще викнат те с въздишка:„Умря в цветуща младост!“И с траур ще забулятзле скритата си радост.Да, може да заслужаот тях и панегирик,или жестокий присмехна някой див сатирик —да каже духовито:„Гордей се, неразбрани!Пръв път полезен ставаш —ти фоките нахрани!“Едно сърце ще самосмъртта ми да оплачеи траура до гробабезумно ще да влачи…Но тихи са вълните,и гладки, и безкрайни,и гаче ме приканятсъс гласове омайни:„Любезний, що ни гледаш?Що бърчиш тъй чело си?У нас се крий решеньена всичките въпроси.Един миг, едно сбогомна красната природа!Един миг! — И почивка.Един миг! — И свобода!“Параход „Florio“ Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4675]

Последна редакция: 2008-01-04 10:20:00

Реклама на сайте