За начало — два напълно прилични дамски епиграфа:
Надежда Крупска — до Мария Илинична Улянова: „Все пак съжалявам, че не съм мъж, иначе щях да скиторя десет пъти повече.“ (1899)
Инеса Арманд (1907): „Исках да ме изпратят още сто версти по на север в село Койда. Но първо там изобщо няма политици и второ, разправят, че цялото село било заразено от сифилис, а това не ме привлича особено.“
Впрочем можем да продължим с още два дамски цитата, но вече не съвсем прилични.
Галина Серебрякова — за нощите на Карл Маркс и Жени фон Вестфален: „Обкръжавайки го с грижи, Жени търпеливо пишеше под диктовката на Карл. А Карл със синовна доверчивост споделяше мислите си с нея. Това бяха щастливи мигове на пълно единение. Понякога работеха заедно до разсъмване“. И единствено хората, които живеели в съседното жилище се оплаквали, че у тях по цели нощи „се приказва и скърцат чупливите пера“ (в поредицата „Животът на забележителните личности“).
Инеса Арманд — до Клара Цеткин: „Днес си изпрах сама жабото и дантелените яки. Вие ще ми се карате за лекомислието ми, но перачките така развалят нещата, а моите дантели са толкова красиви, че не бих искала да ги видя изпокъсани. Изпрах всико днес сутринта, а сега трябва да гладя. Ах, мила приятелко, убедена съм, че Вие никога не сте се занимавали с домакинска работа и дори подозирам, че не можете да гладите. Хайде, признайте си откровено, Клара, можете ли да гладите? Бъдете искрена и си признайте в следващото писмо, че изобщо не можете, да гладите!“ (януари 1915)
А сега на въпроса, т.е. към избрани моменти от личната и деловата кореспонденция на Илич от времето, когато се е научил да пише, до времето (1922), когато се е отучил.
През 1895 г. той все още се разхожда из Тиргартен, къпе се в Шпрее. Посещавайки Франция, съобщава: „Париж е грамаден, твърде разпилян град“.
Но ето че през 1896 г. Илич е настанен за всеки случай в сградата на предварителния затвор Санкт Петербург.
„На затворниците са разрешени литературните занимания. Специнално попитах за това прокурора. Той ме увери, че няма ограничения за внасяните книги“.
Оттук той пише на сестра си:
„Вчера получих твоите продукти (…), много храна, с чая например бих могъл да захвана търговия, но смятам, че няма да ми разрешат, защото тукашната лавка не ще издържи на моята конкуренция.
Комментарии к книге «Моята малка лениниана», Венедикт Васильевич Ерофеев
Всего 0 комментариев