«Служителите на Диана»

В планинската област Хорна Орава едно време живееха две луди глави, двама юнака, в чиито жили течеше огнената кръв на оравчани. Първият се казваше Юзек Хобот, а вторият — Антек Глова. Веднъж след някаква тяхна щуротия им взеха разрешителните за носене на оръжия и ги изключиха от ловното дружество. И тъй като не можеха да живеят без лов, на тях не им остана голям избор — станаха бракониери.

Не бяха възрастни. Макар и прехвърлили първа младост, те бяха запазени. На тридесет години още не бяха помислили за женитба. Когато женените им връстници ги питаха защо не се женят, Юзек се сопваше:

— За какъв дявол, като всеки знае, че мъжете се делят на женени и на умни.

— А не си ли чувал какво казва дядо поп в черквата — всеки трябва да се ожени, за да не изчезне народът ни.

— Защо ми е притрябвало да слушам попски съвети? Ако женитбата е толкова хубаво нещо, както ни я хвали той, защо самият не се ожени?

— Прав си, Юзек — подкрепяше го Антек. — Разликата между попа и бракониера е само в това, че ние крием какво правим, а попът се фука с това, което не прави.

Двамата антихристи признаваха само едно божество — богинята на лова Диана. Преди години на чашка ракия те тържествено се бяха заклели да й бъдат верни до гроб.

Кой знае откъде тези деца на свободната природа бяха дочули за съществуването на напетата антична богиня. Ясно беше, че от историята на Древна Гърция те се интересуваха колкото носорог от тенис. Навярно името им беше попаднало съвсем случайно и оттогава двамата се бяха заловили за него като кърлежи. Диана им стана талисман и заклинание. Дори когато пиеха, те пулеха очи към небето и въздишаха в един глас:

— Дай ни, Диана, здрава ръка и ясен поглед по време на лов и подкрепи духа ни, за да не издадем приятеля, когато стражарите ни пердашат в дранголника.

Своя дълъг тост те смотолевяха така бързо и неразбрано, че приличаха на будисти, които се молят. Ако някой се осмелеше да ги разпитва за Диана и за думите на тоста им, двамата другари му ги разясняваха така „нагледно“, че през следващия месец, прекаран в гипс, той имаше достатъчно време да размишлява върху това колко вредно за здравето може да бъде любопитството.