«Седмата кокошка»

— Разбираш ли, не се оплаквам от всекидневния труд — роптаеше Бленкинтроуп. — Мъчи ме скучното, сиво еднообразие на живота извън службата. Не ми се случва нищо интересно, нищо забележително или необичайно. Дори дреболиите, в които се опитвам да открия някакво интересно зрънце, сякаш изобщо не интригуват останалите хора. Да вземем например някои неща, които стават в моята градина.

— Например картофът, който тежал цял килограм… — вметна приятелят му Горуърт.

— А, разказах ли ти вече за него? — попита Бленкинтроуп. — Тази сутрин споделих и с другите във влака. Бях забравил, че ти вече знаеш.

— Ако трябва да бъдем точни, ти беше казал, че картофът тежи малко под килограм, но аз отчитам факта, че необичайно големите зеленчуци и сладководните риби имат нещо като отвъдгробен живот, при който растежът продължава.

— И ти си като другите — печално промълви Бленкинтроуп, — всички само ми се присмивате.

— Вината не е наша, а на картофа — отвърна Горуърт. — Ние изобщо не се интересуваме от него по простата причина, че изобщо не е интересен. Хората, с които пътуваш всеки ден във влака, са в същото положение като теб, животът им е банален и скучен дори за самите тях, тъй че не очаквай да изпаднат във възторг, щом чуят някое банално събитие от живота на друг човек. Разкажи им нещо поразително, драматично, пикантно, което се е случило с теб или с някой член от семейството ти, така веднага ще завладееш вниманието им. Ще започнат да те споменават с някаква лична гордост пред всичките си познати. „Един човек, когото добре познавам, Бленкинтроуп му е името, живее недалеч от мен — та той значи веднъж си вървял към къщи с един омар, който бил купил за вечеря, и хоп, омарът взел, че му откъснал два пръста от ръката! Според доктора не е изключено да се наложи ампутиране на цялата ръка.“ Ето на това му викам аз разговор! А я си представи да влезеш в някой тенисклуб и да кажеш: „Знам един човек, който отгледа картоф, тежък цял килограм и малко отгоре.“

— Дявол да го вземе, скъпи приятелю — възкликна Бленкинтроуп нетърпеливо, — не ти ли казах току-що, че на мен никога не ми се случват удивителни неща?

— В такъв случай съчини някаква история — рече Горуърт.