«Отстраняването на Тарингтън»

— Господи! — възкликна лелята на Кловис. — Виждам към нас да се втурва един познат. Не помня името му, ала веднъж обядвахме заедно в града. А, да: казва се Тарингтън. Чул e за пикника, който устройвам в чест на принцесата, и сега ще се вкопчи в мен като в спасителен пояс. Няма да ме пусне, докато не го включа в списъка на поканените, а когато го включа, ще ме попита може ли да доведе и цялото си женско домочадие. Това им е лошото на такива курортни градчета — от никого не можеш да избягаш.

— Ако толкова ти се иска да напуснеш полесражението точно сега, аз ще защитавам тила ти — изстъпи се като доброволец племенникът й. — Имаш преднина от десет метра, стига да не губиш време.

Лелята на Кловис откликна с радост на предложението и се отдалечи със скоростта на нилски параход, следвана от кафявия пекинез, който се движеше в талвега й. Отдалечавайки се, тя подхвърли: „Преструвай се, че не го познаваш!“ — съвет наистина смел, но смел като за тилов герой.

В следващия миг един подчертано любезен джентълмен поднасяше приветствията си на Кловис. Той му отвърна с безстрастно изражение и внимателно изучаващ поглед, в който нищо не загатваше двамата да са се срещали по-рано.

— Вероятно не можете да ме познаете с мустаци — каза новодошлият. — Пуснах си ги преди два месеца.

— Напротив — рече Кловис, — мустаците са единственото у вас, което ми се струва познато. Бях сигурен, че и преди съм ги виждал някъде.

— Казвам се Тарингтън… — поде отново кандидатът за покана.

— Много полезно име — каза Кловис, — с подобно име никой няма да ви обвинява, ако не сторите нищо особено забележително или героично през живота си. Съгласен ли сте? Но ако все пак в страната се свика извънреден набор войска и вие оглавите ескадрон лека кавалерия, название като Леката кавалерия на Тарингтън ще накара всяко сърце да се разтупти. Докато, ако се казвахте Спупин например, и дума не би могло да стане. Дори при извънреден набор никому не би се искало да принадлежи към Леката кавалерия на Спупин.

Новодошлият се усмихна, с което даде да се разбере, че подобно неуважение не е достатъчно да го отблъсне, и поднови опитите си с търпелива настойчивост:

— Мисля, че би трябвало да си спомняте името ми…