Негов актьор в една от сценките трябва да прегърне партньорката си. Да, но на първия ред на публиката вижда жена си и се сепва. Гледа я втренчено и стои като гръмнат. Провалът на сценката виси на косъм.
— Прегръщай бе, Мухльо! — вика зад кулисите Жоро — Не зяпай жена си!
И без да чака, бързо излиза на сцената, хваща актьора за ръката и му вика:
— Бягай, търсят те от министерството!
И прегръща партньорката му.
Прегръща я, но нали и жена му знае съдържанието на сценката, дълго време Жоро прегръщал вкъщи само възглавницата.
— Видиш ли я! — вика ми веднъж той и сочи жена си — Покрай нея, покрай името й Райна, намразих всичко, което започва с буквата „Р“. Откакто съм се оженил, нито риба, нито раци съм ял!
А той беше силно привързан към семейството си. Но за него и то беше сцена, затова и тук хуморът шестваше.
Беше вече се разболял. В разговор в дома му, между другото, той сподели, че е осигурил жена си и децата си и може спокойно да отлети от този свят.
— Да, Жоро! — прекъсна го жена му — ти да умреш, ще ти е радостно, защото целият град ще те изпрати, а пък аз да умра, едва ли някой ще се сети за мене!
— Не се притеснявай, Райне! — усмихнато побърза да отговори Жоро — Ти умри, че да видиш, какво погребение ще ти направя! И владиката от Стара Загора ще докарам и военната музика ще ти свири и грамадно шествие ще се проточи.
И болен, Жоро не преставаше да бичува непорядките в ежедневието. В стихотворението за новата 1973 година той пише:
Да имаме редовно нафта,край на стоките „под рафта“.В рестото да няма „мента“ —богат да е асортимента!…И това бе и последната му творба.
След около четири месеца, в разгара на творческия си талант, едва 47-годишен, той почина.
Информация за текста© 1994 Иван Събчев
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Иван Събчев. Чешит-парад от стария град Казанлък
Редакция на вестник „Искра“, Казанлък, 1994
Редактор: Йордан Йорданов
Художник: Теню Пиндарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14689]
Последна редакция: 2009-11-27 19:00:00
Комментарии к книге «Жоро», Иван Събчев
Всего 0 комментариев