«Певец»

I. Сияйно, чисто е небето,ясно слънцето грее,весело ти е на съцето,всичко живо се смее.        Пролет! Пролет вече доди!        И гората се разви,        всичко от сън се събуди,        всичко се весели.Ами ти защо не пееш?Ти защо мълчиш, сумтиш,жално милно ни поглеждаши печален се стоиш?        Пей, мой братко! Пролетта е        за живите, зарад нас;        провикни се, ний да чуйме        твоя ясен, сладък глас.Има сила в твойта песенда омайва, да плени;ти кат пейш, огън небесенпламва в нашите гърди.II. И запя, запя певецапесен с чуден, сладък глас,песента му беше жалнапълна със сълзи и плач.        Той запя за наще мъки,        зарад наще теглила,        за разплаканите майки,        за избитите деца,за селта изгорени,за потъпкания кръст,за момите опленени,за очернената чест,        за безкрайното страдание        на нашия клет народ.        И пред нази се изправи        проклетия наш живот…Слушаш песента му жалнаи гуслата как бръмчи,и пред теб картина страшнагледаш, че стои.        Виждаш звяра как разсича        на две малките деца,        и кръвта им как изтича        като алена роса.Гледаш жените разпрани,а момите взети в плен.Тук убити, там заклани —над селото страшен дим.        Адски огън вий се в небо,        чуваш крясък, рев и плач,        бой се бият, гръм се чува,        посреща се нож със нож.Отпреде ти смес се види —мозък, кокали и кръв.А сред нея глави плуват,лежи труп до труп.        Хищни птици с вик се вият        над злочестото село,        а кучето изгладняло        гложди голото тело…Страшно стана на всинца ни,ужас силен ни обзе,сълзии рукнаха кат порой,а певеца все пее.        Се пее и си нарежда,        само сълзи като град        падат по лицето бледно        на певеца белобрад.III. Пя той жално, сетне хванасилн, страшно да пее,в очите му огън пламна,сякаш аслан реве.        И настръхна ни косата,        студен трепет ни обзе,        кат със клещи той претисна        нащо сплашено сърце.„Пролет дошла, да пееме,да подскачаме със смях.Дайте вино да пиемеза утеха и от страх!        Дайте вино и мезета,        дайте хубави моми!        Музиканти със кларнета —        ще се веселиме ний!Пейте твари, вий злочести,пейте, плюскайте без срам,забравете, че сте люди,надарени с чувство, с ум!        Забравете, че народа        е потънал в сълзи, кръв,        че от глад и болест пада,        кат трева под остър сърп!Забравете тез нечутизверски, демонски дела,на които жертва станазлочестата таз земя!