Стефан Стамболов
Певец
Жанр:
«Певец»
0
877
1 страница из 2
читать на одной стр.
читать на одной стр.
I.
Сияйно, чисто е небето,ясно слънцето грее,весело ти е на съцето,всичко живо се смее. Пролет! Пролет вече доди! И гората се разви, всичко от сън се събуди, всичко се весели.Ами ти защо не пееш?Ти защо мълчиш, сумтиш,жално милно ни поглеждаши печален се стоиш? Пей, мой братко! Пролетта е за живите, зарад нас; провикни се, ний да чуйме твоя ясен, сладък глас.Има сила в твойта песенда омайва, да плени;ти кат пейш, огън небесенпламва в нашите гърди.II.
И запя, запя певецапесен с чуден, сладък глас,песента му беше жалнапълна със сълзи и плач. Той запя за наще мъки, зарад наще теглила, за разплаканите майки, за избитите деца,за селта изгорени,за потъпкания кръст,за момите опленени,за очернената чест, за безкрайното страдание на нашия клет народ. И пред нази се изправи проклетия наш живот…Слушаш песента му жалнаи гуслата как бръмчи,и пред теб картина страшнагледаш, че стои. Виждаш звяра как разсича на две малките деца, и кръвта им как изтича като алена роса.Гледаш жените разпрани,а момите взети в плен.Тук убити, там заклани —над селото страшен дим. Адски огън вий се в небо, чуваш крясък, рев и плач, бой се бият, гръм се чува, посреща се нож със нож.Отпреде ти смес се види —мозък, кокали и кръв.А сред нея глави плуват,лежи труп до труп. Хищни птици с вик се вият над злочестото село, а кучето изгладняло гложди голото тело…Страшно стана на всинца ни,ужас силен ни обзе,сълзии рукнаха кат порой,а певеца все пее. Се пее и си нарежда, само сълзи като град падат по лицето бледно на певеца белобрад.III.
Пя той жално, сетне хванасилн, страшно да пее,в очите му огън пламна,сякаш аслан реве. И настръхна ни косата, студен трепет ни обзе, кат със клещи той претисна нащо сплашено сърце.„Пролет дошла, да пееме,да подскачаме със смях.Дайте вино да пиемеза утеха и от страх! Дайте вино и мезета, дайте хубави моми! Музиканти със кларнета — ще се веселиме ний!Пейте твари, вий злочести,пейте, плюскайте без срам,забравете, че сте люди,надарени с чувство, с ум! Забравете, че народа е потънал в сълзи, кръв, че от глад и болест пада, кат трева под остър сърп!Забравете тез нечутизверски, демонски дела,на които жертва станазлочестата таз земя!
РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ
Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства
Комментарии к книге «Певец», Стефан Стамболов
Всего 0 комментариев