«Следствена комисия»

Връщат се! Връщат се!

Преди един месец аз изпратих с топли думи първата партида жени, които се отправиха на бани и сега е редно да посрещнем с приветствия първата партида, която се завръща. А пристигат вече, връщат се.

Наминете край „Лондон“ към четири часа следобяд, когато пристига влакът от провинцията и ще видите всеки ден по един или два файтона идващи от гарата. При файтонджията голям куфар и една кошница. Във файтона на задното седалище тъщата и „тя“, тя, която се връща от бани. На предното седалище балдъзата и той, мъжът, който държи някаква бохча и мантото на жена си на коленете и гледа омърлушено минувачите — щастливи хора.

На гарата, значи, са я посрещнали мъжът, тъщата и балдъзата. Целунала се е с мъжа си и е казала накратко: — Вкъщи всичко ли е наред? — Да — е отговорил той.

След това му е тикнала в ръката багажната бележка. Носачът е стоварил пред него кошницата, бохчата, мантото и, чадъра и другите дреболии, а тя се е впуснала в дълъг и обширен разговор със сестра си и майка си. Когато файтонът е бил вече натоварен, той ги е извикал, те са седнали, на него са му струпали на колената бохчата и мантото и са тръгнали покрай „Лондон“ за вкъщи.

Когато пристигат вкъщи, той избързва напред, отваря вратата, и, още пъхайки ключа в бравата, чувства вече нещо студено да пълзи около сърцето му.

Щом влизат, тъщата се втурва право към прозореца и го разтваря, прибавяйки: — Ух, Господи, дайте малко въздух! Та тук е задушно като в изба. — Ами да, за Бога, тук е проветрявано много малко — прибавя балдъзата.

След това нещата се стоварват, всички прозорци на стаите се разтварят, жената тича през всички стаи и вика: — Господи, Боже Господи, как да се махнеш от къщи, за да се лекуваш! По-добре е, стой тук и пукни, отколкото да оставиш къщата на хайдук-човек.

След това съблича блузата си, облича пеньоар, събува обувките и започва да търси своите пантофи: — Милуш, къде са моите пантофи? — Вероятно са тук — отговаря Милуш — къде ще са? — Ето, няма ги тук, на това място, а аз ги оставих под кревата. — Не зная — отговаря Милуш и се навежда да ги потърси — не зная, но зная само, че не съм откраднал твоите пантофи. Не са ми потрябвали.

Най-после пантофите се намират, единият зад печката, а вторият под нощното шкафче. През това време балдъзата е вече запалила машинката за кафе, защото на тъщата е премаляло от миризмата вкъщи и всички сядат. Сядат за да поговорят.