«Двадесет спомена»

В детството си Николай Ленг имаше учител, който представляваше кибернетична система с холографски интерфейс. Холограмата изобразяваше млада жена от расата на Преобразуваните. Нейната „личност“ беше една сложна взаимодействаща експертна система, създадена от психоинженерите на Преобразуваните. Николай я обичаше.

— Искате да кажете, че всички ние произлизаме от Земята? — невярващ запита Николай.

— Точно така — любезно отвърна холоизображението. — Първите истински заселници в Космоса са били родени на Земята — били са възпроизведени по полов път. Разбира се, оттогава са минали стотици години. Ти си от Преобразуваните. Преобразуваните са неродени.

— Кой живее на Земята сега?

— Хора.

— О-о — равнодушно каза Николай и бързо загуби интерес към темата.

Настъпи денят, когато Николай видя за първи път човек от расата на Механичните. Той беше дипломат и търговски представител, установил се в поселището, обитавано от народа на Николай. Николай и още няколко деца от детските ясли си играеха в коридора, когато дипломатът, накуцвайки, мина край тях. Единият му крак бе повреден и ритмично пощракваше и бръмчеше. Приятелят на Николай, Алекс, закуцука като него. Изведнъж мъжът се обърна към тях, а пластмасовите му очи се разшириха.

— Генетични отрепки — изръмжа Механичният. — Мога да ви купя и да ви продам или да ви накълцам на парченца. Вашите писъци ще са като музика за слуха ми.

Потта се стичаше в обшитата с ширити яка на войнишката куртка на Николай. Въздухът в изоставената станция, все още годен за дишане, бе непоносимо горещ. Николай помагаше на сержанта да приберат всичко ценно от загиналия миньор. Обеззаразеното тяло на убития му сънародник бе изсъхнало, но съвсем запазено. После отидоха в друга част на станцията. На пода откриха трупа на пират от Механичните, проснат неестествено при слабата гравитация. Бил е убит по време на нападението и вече седмици наред тялото му гниеше в костюма. Лицето му бе проядено от покрилия го дебел почти инч сивозеленикав мъх.