«Голяма броилка»

— ЕДНО!— ЕДНО момиче сплетепрез пролетния деннай-хубавото цветеза маминия ден.— ДВЕ!— ДВЕ сестрички с пъстри блузкии с трапчинки в леви бузкивеят алени кордели.— Аз съм Ели!— Аз съм Нели!Ха иди, че ги познай.Всички ще сгрешите май!— ТРИ!— ТРИ петлета вик надават.Три петлета се надпяват:— Първият съм между вас.Кукуригу!— Най-звънлив е моят глас.Кукуригу!— Моля, пръв певец съм аз.Кукуригу!Три петлета вик надават.Три петлета се надпяват…— ЧЕТИРИ!— ЧЕТИРИ пътя от път уморениспират на хлад край тополи зелени.Черни и прашни ръце си подават…Смешни и тъжни неща си разправят…— Бре, окъсняваме.— Време е вече.— Чао, братлета.— Отивам далече.С братска прегръдка те се прощават.Четири пътя на път се отправят.— ПЕТ!— ПЕТ момчета имат тайна,тайна сладка и незнайна.Нека почне се ваканция,нека превали дъждът —всяка радио– и телевизионна станция,всички вестници ще загърмяти с един възторжен гласще разнасят новината:— Пет момчета от Бургаскацнали са на Луната!— ШЕСТ!— ШЕСТ бели коне без седло и юздаот речния вир жадно пият вода.И гледат в реката с почуда и страх,че други коне са дошли като тях —шест бели коне без седло и юзда,от речния вир да отпият вода.— СЕДЕМ!— СЕДЕМ цвята рейнав миг дъгата ненадейнакато мост — от равнинатата до края на Земята.— ОСЕМ!— ОСЕМ кукли има Цветелина.С осем имена ги тя нарича.Пее им за детската градина.Разсъблича гии ги облича.А с една-едничка дума самоосемте отвръщат:— Мамо, мамо…— ДЕВЕТ!— ДЕВЕТ изворчета — кой ще ги открие?Девет ручейчета — кой ще спре?— Още малки сме, но утре ниевече ще се казваме море.— ДЕСЕТ!— ДЕСЕТ пръстчета работнитрудили са се до мрак.Десет пръстчета работниса измайсторили влак.Има той места за всички.Влакът вози без билет.— Аз ще бъда машинистъти ще седна най-отпред.— ЕДИНАДЕСЕТ!— ЕДИНАДЕСЕТ спирки има, додетодостигнем до летните морски игри.Автобусът отива натам, към морето.Лети край поляни, реки и гори.Единадесет спирки — селца и градчета —различни по хубост, по име и глас,ни подканят: — Хей, юначни момчета,хей, момичета мили, поспрете при нас!Единадесет пъти въздъхваме ниекрай къщи, площади, цветя и лозя.А шосето напред и на изток се виетам, дето ни чакат безброй чудеса.— ДВАНАДЕСЕТ!— ДВАНАДЕСЕТ месеца —вярна дружина —Зима и Пролет,Лято и Есен.Дванадесет месеца —пълна годинасъс сняг и със слънце,с въпроси и с песен. Информация за текста

© 1998 Георги Струмски

Набиране: moosehead, 2009

Издание:

Георги Струмски. Гатанки, броилки, въртележки

Издателство „Фльорир“, София, 1998