«Голяма броилка»

— ЕДНО! — ЕДНО момиче сплете през пролетния ден най-хубавото цвете за маминия ден. — ДВЕ! — ДВЕ сестрички с пъстри блузки и с трапчинки в леви бузки веят алени кордели. — Аз съм Ели! — Аз съм Нели! Ха иди, че ги познай. Всички ще сгрешите май! — ТРИ! — ТРИ петлета вик надават. Три петлета се надпяват: — Първият съм между вас. Кукуригу! — Най-звънлив е моят глас. Кукуригу! — Моля, пръв певец съм аз. Кукуригу! Три петлета вик надават. Три петлета се надпяват… — ЧЕТИРИ! — ЧЕТИРИ пътя от път уморени спират на хлад край тополи зелени. Черни и прашни ръце си подават… Смешни и тъжни неща си разправят… — Бре, окъсняваме. — Време е вече. — Чао, братлета. — Отивам далече. С братска прегръдка те се прощават. Четири пътя на път се отправят. — ПЕТ! — ПЕТ момчета имат тайна, тайна сладка и незнайна. Нека почне се ваканция, нека превали дъждът — всяка радио– и телевизионна станция, всички вестници ще загърмят и с един възторжен глас ще разнасят новината: — Пет момчета от Бургас кацнали са на Луната! — ШЕСТ! — ШЕСТ бели коне без седло и юзда от речния вир жадно пият вода. И гледат в реката с почуда и страх, че други коне са дошли като тях — шест бели коне без седло и юзда, от речния вир да отпият вода. — СЕДЕМ! — СЕДЕМ цвята рейна в миг дъгата ненадейна като мост — от равнината та до края на Земята. — ОСЕМ! — ОСЕМ кукли има Цветелина. С осем имена ги тя нарича. Пее им за детската градина. Разсъблича ги и ги облича. А с една-едничка дума само осемте отвръщат: — Мамо, мамо… — ДЕВЕТ! — ДЕВЕТ изворчета — кой ще ги открие? Девет ручейчета — кой ще спре? — Още малки сме, но утре ние вече ще се казваме море. — ДЕСЕТ! — ДЕСЕТ пръстчета работни трудили са се до мрак. Десет пръстчета работни са измайсторили влак. Има той места за всички. Влакът вози без билет. — Аз ще бъда машинистът и ще седна най-отпред. — ЕДИНАДЕСЕТ! — ЕДИНАДЕСЕТ спирки има, додето достигнем до летните морски игри. Автобусът отива натам, към морето. Лети край поляни, реки и гори. Единадесет спирки — селца и градчета — различни по хубост, по име и глас, ни подканят: — Хей, юначни момчета, хей, момичета мили, поспрете при нас! Единадесет пъти въздъхваме ние край къщи, площади, цветя и лозя. А шосето напред и на изток се вие там, дето ни чакат безброй чудеса. — ДВАНАДЕСЕТ! — ДВАНАДЕСЕТ месеца — вярна дружина — Зима и Пролет, Лято и Есен. Дванадесет месеца — пълна година със сняг и със слънце, с въпроси и с песен.

Информация за текста

© 1998 Георги Струмски

Набиране: moosehead, 2009

Издание:

Георги Струмски. Гатанки, броилки, въртележки

Издателство „Фльорир“, София, 1998

Редактор: Георги Братанов

ISBN 954-8226-64-2

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-10-12 23:00:00