На този земен кораб взие попадна съвсем случайно. В плановете му не влизаше посещението на такава неприятна планета като Земята. Намираше се във фазата метаморф, бе изтърпял периода на неуправляемите изменения, който започва с настъпването на зимата и бе видим само в тази част на спектъра, недостъпна за възможностите на хората. Разбира се, един внимателен наблюдател би могъл да забележи избухванията отвреме навреме на едва забележима виолетова светлина, но затова би трябвало да знае, къде и кога да гледа. Отговорникът по товаренето не би могъл и да си представи, че на контейнера спи нещо невидимо. Той просто премина по целия ред, включи двигателите и с леко блъсване насочваше контейнерите по гравитационната лента към отворения люк.
Петия контейнер бе този, на който си почиваше взие. Астронавтът не би могъл да знае, че отправя в свободен полет към Земята неканен и чуждороден организъм. Не се досещаше за това и взието, докато люкът не се затвори и в трюма със съскане не нахлу смес от кислород и азот. Пришълецът не бе дишал досега подобни газове, но в стадия метаморф бе способен бързо и ефективно да се приспособява към отровните пари, проникващи в метаболиращите клетки.
Първото нещо, което направи, бе да изучи околното пространство с чувствителните си към всички области на спектъра възприемащи органи. Няколко минути по-късно взие знаеше:
… че се намира в обширно тъмно пространство, запълнено с наредени сандъци, които съдържат различни минерални и растителни продукти от родната му планета; главно клонки на дърветата „зелен огън“, а също и други предмети, без стойност за самия взие…
… че това пространство се ограничава от стени, метални и огънати…
… че веднага зад стените започва безвъздушно пространство, подобно на това, което се простира между планетите…
… че цялата тази затворена система изпитва ускорение…
… че това, следователно е космически кораб, който стремително се отдалечава от планетата на взие, че пропастта пустота вече е станала десет диаметра на планетата и с нарастваща скорост се разширява…
… че вече е невъзможно, дори и за едно взие във фаза метаморф, да напусне кораба…
Комментарии к книге «Нещо ужасно се оказа на воля», Роберт Силверберг
Всего 0 комментариев