«По жътва»

Постатта поведе сръчно бяла Неда;Стаменко по нея сили да преваря —Неда шеговито изпод вежди гледа,той и тъй, усмихнат, неи отговаря:„Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия —не те ли спреваря, давам, душо блага,пръстен на ръката, нанизи на шия,и сърце придавам — придан тебе драга.“Бърза бяла Неда, жъне и отваля,а сързе й трепка, като птичка плаха…Слънцето отскочи вече на копраля,морните жетвари на похапка спряха.Само бяла Неда сърпът не оставя,по̀чив и похапка — кой за тях ти мари…„Да му мисли, който о̀блог се залавя!“ —Стамена подкачат охолни другари.Слънце спря на пладне. Ветрец не подухваи омара трепка над поле. На за̀вятморната дружина седна да пладнува;само те двамина сърпи не оставят.Двайсет пъти вече по̀стат подновиха —нито той настига, нито тя остая…В слепи очи бие кръв младежка лихо,погледи примрежа слънчова замая.Щом да отмалнеят сили заморени,младо сърце пак ги с порив нов подйема…Падна вечер. Неда дружките засменидразнят: „Зор голям е — по сведа голема!“Ясно слънце зайде зад балкан далечен,над полето лъхне преднощна прохлада,да привърши всякой своя труд уреченстарий драгоманин виком заповяда.Стаменко и Неда, както в зори раннипочнаха, така се настигнали спряха…Охолни жътвари, около им сбрани,право се в очите Стаменку присмяха…„Пръждома̀! Не о̀блог — аз шега си бия!“ —бледе той извика, устни стиснал ядно…Люшка се и възнак бяла Неда падна —остра дума, остър нож в сърце проби я.Стекоха се дружки с вик от изненада,милват я, с водица пръскат бледо чело.Всуе… Млади дружки дружката си младапонесоха мъртва плачешком към село. Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова и Виктор Гугушев

Публикация

П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/6637)

Последна редакция: 2008-04-22 10:00:00