«На детето»

Иван ВазовНа детето Детенце малко с поглед лазурен,ти нямаш грижи в тия години,йощ не стъпило в живота бурен,всичко се тебе весело чини.Щастливо, близо при майка драга,ти само с песни лягаш и ставаш,ти гледаш всичко с усмивка блага,всичко, но нищо не разумяваш.По твойто лице радостта бляска,по твойте бузи смехът играе,твоето сърце яд го не стряска,то не въздиша, то не желае.Твоята слабост днес те закриля,както фидана тревата тули,но колкото той по̀ се засиля,толкоз по-много вятър го брули.Малко си йоще, малко, невинно;гледай на майка, гледай небето,смей се, пей, викай, играй безчинно,дор не си йоще на път в морето.Че това време тича, мени сеили по-харно, ти се меняваш.Всякой по-нов час тебе донисачувства по-нови, що не познаваш.Твоят ум млади ще да загони туй,що край няма, що се не стига,и в непознати нам небосклони;кули въздушни той ще да вдига.Ти ще се сблъскаш в пътя световнис тайни големи, за тебе скрити,с нужди студени, с беди отровни,с надежди пусти, с мечти разбити.Съдбата твоя ще да зафанедни се горчиви за теб да нижеи твойто сърце извор ще станена скръб, съмненья, тревоги, грижи.Тогаз ще сетиш, душице млада,що сън било е, що е наяве,де е небето, дека е ада,що е скръб, радост, болест и здраве!Малък по тяло, по ум, по сила,всичко днес гледаш голямо, красно,но в тях минути, пълни с теглила,тук на земята теб ще е тясно.И тоз свят ясен, де в борба падатчеляк с стихия, тигър със мравка,ще ти се стори призрак на адът,сън, пародйя, зла подигравка.Ти ще се питаш де са и що саидеи светли, думи високи,ответ ще чакаш ти на въпроса,мрачно потънал в мисли дълбоки.Тогаз наокол, като съзреш тикак падат бързо в прах идеали:Как! ще извикаш, тез ли са вещи,с кои светът се тъй шумно фали!Вярата й средство простий да лъжем?Правдата — дума? Законът — книга?Свобода — примка други да вържем?Щастьето — сянка, що се не стига?Рядко ще срещнеш души прекрасни,в доброто, в злото предани, верни,но много често твари опасни,нищожни, подли и лицемерни.Другари нежни са много редки.Рояк ще срещнеш фалшиви, грубии в цял куп жени коварни, леки, една ще найдеш, що знай да люби!Ще видиш вредом как се почитапорокът мръсни в лъскава дреха,как се бездомна правдата скитаи не намира никъде стреха;как играй злото роли слепешки,как е доброто фърлено в блато,как пред метала — кумир човешки —в прах пада всичко високо, свято;как честността се зле унизяванаглостта зима образ невинен,глупостта горда се възвишава,талантът гине в калта безимен.И тез, що гръмко викат: свобода,