«Изпитът»

Джорданови изобщо не говореха за Изпита, докато синът им Дики не навърши дванайсет години. На рождения му ден госпожа Джордан за пръв път спомена за този проблем в присъствието на момчето. Но страхът, който пролича в гласа й, накара съпругът й рязко да я прекъсне:

— Престани! — каза той. — Детето ще се справи.

Закусваха и Дики с любопитство вдигна поглед от чинията си. Момчето имаше живи очи, права руса коса, но беше малко припряно. Не разбираше на какво се дължи внезапно появилото се напрежение, но знаеше, че има рожден ден и му се искаше нищо да не разваля празника. Някъде в малкия апартамент бяха оставени вързани с панделки пакети, които чакаха да бъдат отворени, а в автоматичната фурна на преграденото за кухничка помещение се печеше нещо вкусно и сладко. Момчето искаше този ден да бъде щастлив, а влагата в очите на майка му и сърдитото изражение на баща му разваляха атмосферата на вълнуващ копнеж.

— Какъв е този изпит? — попита Дики.

Майка му втренчи поглед в покривката и отвърна:

— Нещо като държавен тест за интелигентност, на който подлагат дванайсетгодишните. Ще се явиш идната седмица. Няма за какво да се притесняваш.

— Като в училище ли?

— Да, горе-долу — рече баща му и стана от масата. — Върви да си четеш комиксите, Дики.

Момчето се разположи в онази част от всекидневната, която от най-ранно детство си беше неговият кът. Прегледа най-горното списание, но разноцветните квадратчета и драматичните сцени не задържаха вниманието му. Отиде до прозореца и със свито сърце се взря в мъглата от водни капчици.

— Не можеше ли днес поне да не вали? — рече то. — Не можеше ли да вали утре?!

— Голяма работа — обади се баща му, който притеснено разгръщаше страниците на държавния вестник. — Дъждът помага на тревата да расте.

— Защо, татко?

— Ей така.

Дики смръщи вежди.

— А от какво тревата е зелена?

— Никой не знае — сопна се баща му и веднага съжали, че е проявил грубост.

По-късно дойде време за празника. Майката с грейнало лице подаде на детето шарените пакети, а бащата успя дори да се усмихне и да му разроши косата. Дики целуна майка си и тържествено се ръкува с баща си. С поднасянето на тортата официалната част приключи.

Час по-късно, седнало до прозореца, момчето наблюдаваше как слънчевите лъчи си пробиват път през облаците.

— Татко, на какво разстояние от нас е слънцето?

— На пет хиляди мили.