«Паметниците на България»

Иван ВазовПаметниците на България Българио, Българио,прекрасна си страна,но бедна си, Българио,от славна старина.По твойте злачни бряговеи голи върхове —ни спомени, ни знаковеот бивши векове.Тук всичко е загиналои в бурена мълчи,на твойто старо миналои гроба не личи.Тук векове владала си,но няма диря, знак.Падала си, ставала си,но се покрита с мрак.На нашите ламтенияне даваш ответ леп,изкуството и генияне са живели в теб;не са те обезсмъртенини в мрамор, ни в метал,тук-там стени разкъртенидокаруват ни жал.И твоята история —изтрити редове —честта пред нас отвори яза нови ядове.Тя кървава и страшна е,ред промахи, беди,набедница всегдашна ена нашите деди.Те дойдоха, заминахаслучайно в тоя свет,без Косово загинаха,умряха без завет.Българио, имала сидобри и лоши дни,но гола си, остала сибез славни старини.С великите преданияне си съгряна ти:едни възпоминанияза срам, за теготи.Но се едно: обичам те,о, родино света,с триндафили накичам теи с лаврови листа;обичам те, защото сиза обич, милий край,с позора си, с теглото сити пак си земен рай.Ти даде ми милувката,и първия покров,във теб приех цалувкатана първата любов.Във теб узнах търпеньетои горката съдба,и рано йощ в мъченьетопривикнах на борба.Във твойто унижениеи горести светиаз черпя вдъхновениеза песни, за мечти.Обичам те, защото синещастна и света,защото по челото сиопръскана с калта.Защото си обиденаот злобната съдба,от всички ненавидена,със всичките в борба.Защото свойте грешки тистократно изплати,и в мъките най-тежкитевелика стана ти.Защото ти в неравнатаборба биде юнак,и имаш Шипка славнатаи кървавий Батак.Те днес са Пантеона тии твоя Колизей,светила в небосклона тии вечни мавзолей.На вековете бремето,ни ударите зли,ни бурите, ни времетоне могат ги свали.Те нови са създанияна твоите деца,дела от кръв, страдания,от сили и сърца.Недей тъжи, Българио,не гледай наназад,пред теб стои, Българио,нов кръгозор и свят.Недей жали умрялото:прахът е прах, немей,пред теб стои началотои бъдещето грей.Гради във него лепости,създавай, работи,но не стени и крепостис грамадни висотиот тухли и от камъци —да траят векове,а сгради, кули, замъциот честни трудове,от жъртви и усилияза работи свети,що плесенът изгнилияне смей да посети.Юли 1883 Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5201]