«Неговата страхотна любима»

— Вие ли сте мъжът, който преследва Фикс Касиди?

Гласът беше приятен. Мина доста време, преди Ласитър да разбере, че въпросът е отправен към него. В огледалото, което висеше на стената зад бара, видя образа на добре облечен мъж. С изключение на подутите устни и разплескания нос — отличителни знаци на някогашен боксьор, той изглеждаше изискан.

Ласитър остави чашата си на бара и се обърна към мъжа:

— Фикс Касиди? Как така питате мен?

Мъжът се усмихна подкупващо. Беше висок и широкоплещест.

— Защото съм против това някой да го преследва.

Гостите на бара бяха замлъкнали и гледаха към тях. Дори и хората от най-далечните маси се обърнаха. Явно мъжът беше познат на всички.

— Да! — отговори Ласитър. — Аз преследвам Фикс Касиди.

В бара стана тихо. Хората на бар-плота побързаха да се отдръпнат. Дори красивото и нахакано момиче зад тезгяха се оттегли на безопасно разстояние. Имаше великолепна гръдна обиколка. Бялата й блузка беше дълбоко изрязана и откриваше голяма част от бюста й. Всеки път, когато го обслужваше, тя се навеждаше толкова близо до него, че той едва се сдържаше да не посегне към нея, пък и имаше чувството, че и на нея това ще й бъде приятно. Симпатичният омбре, който го беше заговорил, сви вежди.

— Ето че се появи един, на когото му се ядат череши! — възвести високо той. — И то точно с мене!

Ласитър поклати глава.

— Заблуждавате се! Аз изобщо не обичам череши.

Мъжът носеше тежък револвер на дясното си бедро. Но явно като бивш професионален боксьор беше свикнал да разчита повече на юмруците си. Обаче твърде отдавна беше излязъл от занаята. Това личеше от неугледната стойка, която зае, готов за борба. С тия номера днес вече не можеше да се покаже на ринга. А пред Ласитър пък — още по-малко.

На него въобще не му се искаше да се боксира пред очите на цялото заведение с този мизерен професионалист. Затова светкавично посегна към револвера си и го натика под носа на мъжа, така че той спря по средата на замаха си.

Чу се шепот, но скоро замря.

— Сега ще те почерпя едно уиски — проговори спокойно Ласитър. — После ще отидеш при онзи, на когото служиш, и ще го пратиш тук. Ще поседя още известно време.

И той направи знак с лявата си ръка:

— Дай още едно уиски на този човек, хубавице!