«На лов за тауг-теке»

Още спях, покрит с тежката кошма1, когато рано сутринта под входния брезент на палатката ми се провряха главата и ръката на малкия Абдрасурман и звънкият глас на младия джигит весело екна:

— Ей, давай чашка, ще пием кумис2! Ставай, трябва да вървим, стрелят теке! — Веднага скочих: днес ни предстоеше да отидем към скалите на лов за теке — диви планински козли. Досега не ми се беше случвало да видя тези животни, които живеят по високите планини.

Докато си оправях нещата, Абдрасурман донесе кумис. В откритата палатка струеше сияйната светлина на утрото. Излязох. Денят започваше. Заляна от ранното, студено слънце, между веригите на мощните хребети Кунгей и Заилийски Алатау лежеше долината Кебен — тя гореше сред зелената светлина на алпийските пасища — джайляу, както ги наричат киргизите. Снежните върхове на планината и езиците на ледниците розовееха. Разпенени бели ручеи по склоновете на хребета, по отсамната страна на долината, падаха вертикално надолу и ту ослепително пламваха, ту матово гаснеха. Из кръглите връхни отвори на ловните и на овчарските юрти, сред които се намираше нашата палатка, се издигаше лек дим. Прозрачното, синьо, близко планинско небе сияеше и лъхаше прохлада.

Киргизите ловци се готвеха за път. Насочвайки се към близкия табун коне, те хвърлиха шест ласа. Шест коня се изправиха на задните си крака… От табуна се откъсна сив жребец и увлече стотината струпани кобили надалеч от стана.

Няколко бели хрътки с червеникави петна седяха наоколо и внимателно следяха приготовленията на ловците. Космат скален орел, прикован към върха на двуметрова скала, надменно се обърна и със страшна, необуздана тъга в огнените си златисти очи се взря втренчено в далечните снежни върхове. В краката му лежаха недокоснати червени трупчета на мармоти. Надолу по скалите с грохот се пенеше планинският поток Кебен.

Като оставиха скимтящите кучета, понеже не им бяха нужни в лова по скалите, ловците възседнаха конете и направо през стръмнината преминаха в съседната клисура. Пътеката водеше все по-нагоре и по-нагоре. Когато шестте коня навлязоха в клокочещите потоци, разпенените кристални пръски се разсипваха и блестяха.

Киргизите, поклащайки се на седлата, яздеха напред. Облечени в памучни халати, с бели ватени малахаи