«Бурята в Берлин»

Под черното небе на ледна нощ изви се буря в сънния Берлин. И шумний град, кат гневен исполин, възправи стан и гръмна в страшна мощ заканата на бедните тълпи. А вихърът студен понесе в миг на призрачни криле зловещий вик. Извил се над безлистните липи, той полетя далеч, далеч в нощта, и шеметно пред малките врати в предградията тъмни се вести. И ето всяка хижа на Берлин, и ето всеки тъмен робски кът откъсна от студената си гръд и хвърли сред борбата своя син, за да запали с топлата си кръв свещения огън на бунт велик, и паднал мъртъв, в сетния си миг, да бъде посред братята си пръв… Към барикадите зове Спартак и смело нижат се борци натам. В очите святка съдбоносен плам и глъхнат стъпки в непрогледен мрак, а под покъсания стар шинел е скрита карабина или чук. И с твърди крачки, с крепко свит юмрук, те в сумрака вървят към подвиг смел. Смирените деца на шумний град стълпили се на огнени кълба сред вихъра на шеметна борба, велики в своя подвиг непознат — посрещат с гръм настръхналата сган. И обгорели с пламъци и дим, изправят своя щит непобедим… И не затихва кървавата бран. Прелитат с вой снаряд подир снаряд, раздират черните завеси на нощта и бликват огнени цветя по сградите на тръпнещия град. А робите стоят като скали, скала е мисълта за свобода и сградите са пламнали гнезда, където синьоблузите орли развяват пурпурните знамена и в смъртен миг зоват към нов живот, към въздух, свобода и светлина безчисления пролетарски свят. Но в гръм и плам орловите гнезда едно след друго рухват и димят. Над тях се вие гневно хищна Смърт и с гладните насища си глада. А с тежки стъпки си пробиват път хусарите сред трупове безчет и трескаво се хвърлят те напред с позорен знак на черната си гръд. А през дима на мрачния Берлин понася се от дом на дом вестта, че през нощта сразила е Смъртта на робите най-верний вожд и син, че там безумно смелата жена — копняла за лъчи и свобода — угаснала е в кобната тъма с усмивката на падаща звезда. …И стихна бурята. Отпразнува победата си кървавият враг, развял позорния си черен стяг през присмеха на свойте тържества… Но в светли вечери, щом из Берлин Прозвънват празнични шейни и кискат се разблудните жени — сред синкав дим, кат огнен исполин, устремил взор през янтарни звезди, възраства гневен призракът червен и гръм се носи над града смутен: „Все пак, Спартак над теб ще победи!“

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-02-13 09:00:00

Оглавление

.