«Гусляр в собор»

„O, гърци, гърци, чуйте нас,чуйте наш народен глас!Знайме ми, разбираме мизлобна цел, коя криете ви.Досега не погърчихте нас,занапред храбро чекаме вас.Време ет дошло, не ет далеч,с остро ли перо, с остър ли мечке делим, ке ся караме мив сегашни дни и в подирни дни,в широко поле, в планиназа народност и за правина,за бащина, за майчин язик…Охрид и Търнов веч дали вик.Македония, чудна страна,нема да бидит гърчка она!Шума и гора, и планина,самий камен на тая страна,птица и риба в Вардар река,живо, мъртво на свои кракаке станат и ке дадат ответна цела Европа, на цел свет:Я българка сум, българин сум я,българе живеят в тая страна!“Так ся кълнат, гласи вишатсложно, дружно старци, момци.И казаха да запишаттие думи за потомци.А невинните девойкизаиграха си народно,накитени глави с вейки,с цвете полско, домородно.Из них една македонка,хубавица милолика,светлокоса, чърноока,с снага стройна, белолика,запеяла, загукала —— исто славей, малка птица,запрусала, заигралакако полска яребица.„Я сум млада бугарка,име ми ет Милкана,я сум чиста славянка,в Бугария роденаот бугарски роди бугарски плод.Майка ми ет бугарка,керка на чист бугарин,имам кума бугарка.вуйко им ет бугаринот бугарски роди бугарски плод.Любам я бугарина,юнака я милувам,свършена за Драганаи ке да ся омажам.Гърк за мене врага бугарин — драг.На мой род ке придадамнеколку си синчиня,ке кърстам, ке израстамвси чисти славянчиня.от бугарски роди бугарски плод.Тежко се закълнувам,ке ги кърстам бугарски,с иминя ке назовамне г-ърчки, не немечки.Гърк за меяе враг.а бугарин — драг.Име нека ет Боян.Здраве, Драган ил’ Стоян.а не гърчко Ксенофонили друго — Демофон.Чуждо за чужд род,свое за свой род.При моя умирачкаклетва я ке оставам,при земна ми отлъчкасину си ке зарачамот бугарски родда оставит плод.“А млади не мълчат и младите пеяти нихното сърдце се распламенило,и нихните чувства веч не немеят,българско слово в них мисли оживило.И гледаят они, че безплодна ет нива,пълна сос троскот, она със търнйе расла,при диво оранйе, при работа дивазърно мъртвеяло и сила му гасла.И видеха на дедови им слепенйеи нихно страданье, глупаво търпенйе,че стари години, златното времемина с съдни мъки и с тежко бреме.Пак сос гуслярът заедно грмогласнопесън запеаха, та песня последна,и ръци ои дали сложно, согласнося кълнат с душа за свобода жедна.„С руйно вино домороднонек наполним до три чаши,братя редом, братя, сложнонек ги земим в ръци наши.Сме славяне как московци.сърби, чехи и поляци,чърногорци, ерцеговции хървати, и бощняци.