«Задачата»

Жил се втурна през вратата, горещината го удари, блъсна го в гърдите. За момент си помисли да избяга обратно в асансьора, но видя Норман. Лежеше на пода до шлюза, водещ към тринадесетия етаж. Отмести го и поиска да слезе по-надолу за другите, но шлюзът не се и помръдна. Чуваше шума от работещата с максимална мощност климатична инсталация, но горещината пак бе непоносима. Оттук не бе способен да направи нищо, нямаше как да превключи автоматиката на „Галатея“ към охлаждането на този етаж.

Подхвана Норман, довлече го до асансьора — усети, че горещината го преследва и тук, — след това се понесоха нагоре. Онези четиримата ще останат там навеки, безформени, изгорели черни купчини сред бавно изстиващите стени, издигащи се като малки островчета сред избликналата въглена киселина. Знаеше, че е получил само отсрочка. Чакаше го друга, много по-мъчителна смърт.

В командната зала постави Норман на мястото на Ярви пред пулта на двигателите. Понечи да съблече изгорелите му, прилични на парцали дрехи, но не след дълго се отказа. Ако все пак дойде в съзнание, Норман ще има нужда единствено от обезболяващо средство, от нищо друго. Препъвайки се, влезе в лекарския кабинет, потърси лекарство против силно изгаряне, обезболително, кофеин, фортферт. Намери два фортферта и ги глътна. С езика си раздроби таблетките. Предписанието забраняваше да се взима повече от една, но Жил го пренебрегна. Искаше да остане бодър, да се чувствува добре — докато може. Остави кутиите на масата и бръкна в джоба на блузата си. Извади плик и го разпечата. Листчето се опита да се изплъзне от ръцете му, но той го вдигна и го постави пред лампата. Беше черно, също като последното квадратче на контролните графики по екрана. Наведе се и го остави да се изплъзне из пръстите му. Гледаше го как се самонавива и пада на пода. Трябва да направи кръвна картина! Непременно по-късно!

Когато тръгна, му се зави свят. Не, не бива да става така, мислеше си, това е само от вълнение, от умора. Не след дълго ще започне да действува фортфертът.