«Пролетно топене»

„През зимата на своя минал исторически живот народът е лежал тежко, твърде тежко болен. Съзнал себе си и научен да се надее само на своите сили, този народ едва ли ще могат го уплаши вихрите на новия му свободен живот. Защото, във всякой случай тези вихри ще отметат не него, а своите причинители. Знайно е, че пред пролет вихри вилнеят — за да очистят почвата на онова, що расте за хубост и радост. Болният — унижаван и оскърбяван — гали вяра в себе си, не в чужденци, нито в своите отстъпници…“

Из „Българската народна песен“ от Пенчо Славейков По каменните плочи, пред къщата на Славейковипролетни вихри метат боклуците,по всички улички, магистрали и пътища —по цялото Българско. Текат пролетни вади,смеят се, пеят и плачат капчуците…Пролет е (поне така твърдят политиците),от 17 години е пролет. Вече 177 години надничас прозорците си към света къщата на поетите.Ослушва се. В Трявна бие часовник на кулата —отброява с удари времето. Но домът се напрягада чуе друго — стъпките на Петко и Пенчо…Едната походка е тежка и бавна, другата —куцукаща, като ритмична стъпка (ударена, неударена,пауза, провлачване)… Но все не си идат стопаните,закъсняват — в някое друго време останали, свърнали                                        в други друмища…Те са безсмъртни, разбира се, даже са бронзови —в бюстове и релефи (по фасадите на училища ичиталища), дори на пейка на един софийски площад.Може би са се улисали — да поседят и погледат как течереката от хора и книги — тече животът. Животът не спира,като бавна песен, от изгрев подета — през тежко пладне —по икиндия — чак до залез, когато жътварката(мокра от пот, прашна, набита с осили) изправя гръб —да се огледа (да види колко е минала, колко още остава)…Тая жетварка се казва България. И аз се чудя — откъде                                        сили ще вземе,като цяла зима е болна лежала? Ще родят ли нивите,въобще изорани ли са, засети ли са, като толкоз отдавнапо гурбет се изгубиха и мъжете и синовете й?!…Сега е пролет — крайно време е да се събуди България(ако това е сън, а не кома)… Политиците ни грижовниредовно декларират пред Международния валутен фонд,че все още е жива (за да й вземат помощите).Грозно е да се разсъждава така, но по-грозно е да се прави!Прекрасна е пролетта в Трявна — представям си:бели къщи (като в бели ризи кенарени, богато украсенис резбовани, тънки дантели), закичени с китки от черешови прасковен цвят, стъпили сред здравец и сини чимшири…Вятър и слънце играят в косите им — лозови и бръшлянени