«Грузинска приказка (Грузинска приказка)»

Живеел един цар, който имал ловец. Веднъж ловецът отишъл за дивеч. Дълго ходил, търсил, нищо не убил. Вече решил да се прибира, когато видял на едно дърво птица. Стрелял с лъка си, свалил я от дървото, взел я и я турил в пазва. Неочаквано птицата се превърнала на прекрасна девойка; ловецът се смаял, когато видял девойката до себе си.

— Коя си ти? — пита я той.

— Аз съм птицата, която ти хвана — казва девойката.

— Ти трябва да ми станеш жена.

— Добре — казва тя, — само че не ме води при царя си, защото ще ме отнеме от теб. Ако пък трябва да ме заведеш, ето какво ще сторя: като наближим до царя, ще се превърна на грозотия, тогава той ще изпъди и теб, и мен, и ще живеем заедно в твоя дом.

Ловецът се съгласил и те отишли при царя. Царят видял грозотията и казва:

— Кой ти я натрапи, защо ти е?

Ловецът рекъл:

— Аз се ожених за нея.

Това не се харесало на царя, той изпъдил и ловеца, и жена му, но щом само се отдалечили от двореца, тя пак се превърнала на хубавица.

Заживял ловецът с младата си жена сговорно и щастливо.

Минало време. Царят научил, че ловецът има жена-хубавица, повикал го и му дума:

— Или ми дай жена си, или ми донеси „да, не, никога“.

Ловецът навел глава, върнал се тъжен в къщи. Разказал на жена си какво му заповядал царят. Жена му рекла:

— Иди при дървото, на което бях кацнала аз, свържи метличка от клонките му, вземи я със себе си, тя ще те заведе където трябва.

Ловецът отишъл. Свързал метличка от клонки, сложил я на земята. Метличката полетяла напред като вятър, ловецът забързал подире й. Тя го завела в подземното царство. Там ловецът намерил бащата на царя и му казва:

— Синът ти ме изпрати за „да, не, никога“. Научи ме какво да правя.

Бащата на царя отвърнал:

— Върви все така направо, ще стигнеш до морето, премини го, ще видиш една къща, попитай стопанина, той ще те научи къде да намериш „да, не, никога“.

Вървял, вървял ловецът, стигнал до морето. Яхнал метличката си, прехвърлил се през него, спрял на другия бряг. Намерил къщата, приближил се, гледа — вътре гори огън, хора никъде не се виждат.

Влязъл вътре, скрил се, чака.

Влезли трима души, единият викнал:

— Хей, слуга, слагай трапезата!

Отнякъде се появил един слуга, донесъл маса.

— Хайде, донасяй ядене и пиене.