«Легенда за разблудната царкиня»

873


1 страница из 3
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Mon ame est une Infante…

Albert Samain I

… И там, на тоя бряг пустинен,

от вечните води и милван, и терзан,

на вярна стража спрян, един чертог старинен,

един чертог зловещ виши безгласен стан.

В градините, мечта несмела замечтани,

трепти на страх и скръб отровната роса

и в мъртвата вода на мъртвите фонтани

оглеждат своя сън безсънни дървеса.

Стени и сводове спокойна тлен прояжда,

мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,

и никой ведър час там радост не обажда,

че никой сребрен рог там празник не вести.

Понявга само в сън безсилен лъх повява,

и в трепета болнав на мигом сепнат стон

проеква тъмна жал по девствената слава

на някой овдовял и обезславен трон…

(обратно)II

Кой изхлипа в пустошта

на замлъкналите зали?

Тишината ли пожали

свойта пръвна яснота?

Кой на кулата възлезна

и с копнеж ръце простре

към притихналата бездна

на неверното море?

Кой в градината стаи

дъх под черните заслони?

— Своя бряг луната гони

и безмълвие струи…

(обратно)III

С болката на прималняло цвете

в пазвите на ранна хладина,

ден и нощ аз питам ветровете

и неверната луна:

странници, от път неуморени,

зрящи неизгледни далнини,

не узнахте ли дали над мене

нявга пак ще прозвъни

светлий глас на оня цар далечен,

който след притихнала тъга

в сън ми се яви и ми обрече

неизведени блага,

неизведени блага в страните,

дето ек пресреща всеки зов

и с венци нетленна пролет кити

всяка радост и любов.

Той склони над мен усмивка тиха,

но едва десница ми простря,

зли тъми ревниво го прикриха

в свойте ледени недра.

И дочух аз ласкав глас: бъди ми

вярна — и при теб в уречен час,

минал през моря неизбродими,

пак ще се завърна аз!

Де е той? — Аз чакам оттогава,

аз горя в пожар неугасим —

ту искра сърце ми озарява,

ту мрачи го мътен дим —

и кога в очи ми той възлезне,

мойта скръб безпаметно се рве

в бездните на сладости възмездни,

дето я Грехът зове.

(обратно)IV

— „Витае трета нощ над водната пустиня

и мрачните скали отекват странен тътен,

за прилив иде час, а ти все бдиш, царкиньо,

и твоят взор гори, от сластен дим помътен.

Дойди и разстели коса дълбокорунна

Комментарии к книге «Легенда за разблудната царкиня», Димчо Дебелянов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства