«Мишел»

Иво се събуди с усещането, че днес му предстои нещо хубаво. В глъбините на съзнанието му се оформяше една картина, все още неясна, но затова пък приятна и желателна. Представяше си довечера срещата си с Мишел. Как стои трепетно в очакване на ъгъла до бинго-залата с букет тъмночервени рози, как съзира любимата физиономия всред гъстата навалица, излизаща от подлеза, как и се усмихва, как и подава с тръпнещи ръце букета, и как мило я целува по бузката. Ако сърцето му беше бучка лед, в този момент щеше да се разтопи.

Познаваше я от два месеца и беше убеден, че животът му е започнал едва, откакто я срещна. Излизаха на кафе, на кино, на ресторант. Иво искаше да и каже колко много я харесва, и всеки път когато трябваше да направи това, нещо го стискаше за гърлото, някаква невидима сила го притискаше в гърдите и той не се решаваше да сподели чувствата си. Страхуваше се да не я загуби, ако направи следващата крачка към нея. Защото какво можеше да и даде той, обикновено момче, работник на щанда в голям магазин. Неговият свят е малък, незабележим, безинтересен. Дори жилище няма, а живее на квартира. А Мишел…Тя е от друго измерение. От друг свят. Мишел има всичко, което може да си мечтае едно момиче на нейната възраст. Родителите и са богати. Мишел им е единственото дете. Тя не мисли за утрешния ден, дали ще има храна, дали ще я изгонят от работата, дали хазайката няма да вдигне наема. Нейният свят е подреден и осигурен за сто години напред.

Хареса я още когато дойде на неговия щанд да търси плюшено мече за детето на приятелката си. Той и помогна в избора и тя му беше много благодарна. Още тогава видя, че не прилича на останалите момичета. Лицето и беше бледо и издължено, и излъчваше едновременно меланхолия и нежност. А сините и очи като малки сребърни пламъчета проникваха дълбоко в душата му, сякаш да разгадаят самата му същност. Мохерения пуловер и отиваше, особено със синьото копринено шалче, нежно обвиващо вратлето й. Тя плати и му остави голям бакшиш. И за първи път, откакто работеше в този магазин, той го прие. Прие го заради нея. Така се и запознаха. На другия ден си направиха среща на гребната база. Разходиха се до острова и обратно. Разговаряха за незначителни неща, но им беше приятно.