«Нека премеря пулса Ви»

И ТАКА, АЗ ОТИДОХ НА ЛЕКАР.

— Откога не сте поемали алкохол в организма си? — попита ме той.

Аз извърнах глава и възкликнах:

— О, доста отдавна.

Той беше млад лекар, някъде между двадесет и четиридесет годишен. Носеше светлолилави чорапи, но изглеждаше като Наполеон. Хареса ми невъобразимо.

— И така — каза той, — смятам да ви покажа ефекта от алкохола върху кръвообращението ви. — „Обращение“, така мисля, че каза, въпреки че не беше изключено да е било и „Обявление“.

Той разголи лявата ми ръка до лакътя, извади бутилка уиски и ми даде едно питие, след което започна още повече да ми изглежда като Наполеон, а пък аз започнах още повече да го харесвам.

След това стегна около бицепса ми гумиран маншет, улови пулса ми с върха на пръстите си и започна да стиска една гумена топка, свързана с апарат на стойка, който изглеждаше като термометър. Живакът подскачаше нагоре-надолу без видимо да спира някъде; но лекарят ми каза, че е регистрирал двеста трийсет и седем на сто шейсет и пет или някаква подобна цифра.

— Ето — каза той, — сега виждате какво причинява алкохолът на кръвното налягане.

— Великолепно — отвърнах аз, — но считате ли този тест за достатъчно показателен? Правите ми един и после… „Я да опитаме на другата ръка“. А, не!

В следващия миг той сграбчи ръката ми. Аз реших, че съм обречен и докторът вече се сбогува с мен. Но се оказа, че иска само да забие една игла във връхчето на пръста ми и да сравни червената капка с няколко чипа за покер от по петдесет цента, които бе прикрепил на едно картонче.

— Това е изследване за хемоглобина — обясни той. — Цветът на кръвта ви не е хубав.

— Ами — казах аз, — знам, че трябва да бъде син, но това е страна на мелези. Част от прадедите ми са били благородници, само че прекалено са се сближили с някои хора от остров Нантъкит1, тъй че…

— Имам предвид — поясни докторът, — че нюансът на червеното е твърде светъл.

— О — възкликнах аз, — това е въпрос на сходство, а не на партии.