«Кражбата на чертежите»

През втората половина на ноември 1895 година над Лондон надвисна гъста, жълта мъгла. От понеделник до четвъртък през прозорците на Бейкър стрийт едва можеха да се различат очертанията на сградите по отсрещната страна на улицата, Холмс изгуби първия ден от тази седмица, за да приведе в ред своите големи томове със спомени, Вторият и третият ден бяха посветени на средновековна музика — занимание, което в последно време беше станало негова любима работа. Но на четвъртия ден, след като станахме от закуската и отново се сблъскахме с тежката мрачна мъгла, образуваща големи водни капки по прозорците, забелязах, че нетърпеливата и енергична натура на моя другар не може повече да се вмести с това безделно съществуване. Той започна да се разхожда неуморно из хола, обхванат от истинска треска, търсейки отдушник за енергията си.

— Няма ли нещо интересно из вестниците, Уотсън?

От опит знаех, че под понятието „интересно“ Холмс разбираше новини за престъпления. Но всичко, което пишеха вестниците, беше все за революции, за възможността от война, за неизбежната смяна на правителството, с други думи всичко което не влизаше в интересите на моя другар. В съобщенията за произшествия нищо не излизаше от областта на обикновената пошлост. Холмс простена и отново се заразхожда.

— Има нещо необяснимо у лондонския престъпник — каза той със сърдит тон, напомнящ на ловец, пропуснал лова. — Погледнете през прозореца, Уотсън. Забележете как едва се мяркат минувачите. Едва изплуват от мъглата и тя отново ги поглъща. Крадецът или убиецът би могъл да се разпорежда из Лондон също така спокойно, както е спокоен тигърът в джунглите.

— Но напоследък се извършиха доста много кражби—казах аз.

Холмс свирна презрително.

— Това чудесно време би могло да се използува за нещо по-добро — каза той, — За обществото е щастие, че аз не съм престъпник.

— Наистина голямо щастие — съгласих се весело аз.

— Предполагам, че бих бил един чудесен Аръкс или Уудхауз, или който и да е друг от онези петдесет души, които биха ме лишили от живот с явно удоволствие. Добре, че в южните страни — тези огнища на престъпността — няма такива мъгли, както у нас. О, Юпитер! Струва ми се, че ще стане нещо, което ще разсее нашата монотонност.

Това нещо беше прислужницата с телеграма в ръката. Холмс я отвори и избухна в смях.

— Чудесно, чудесно! — каза той, — Сега при нас ще дойде брат ми, Майкрофт Холмс. Представяте ли си?

— Защо не? — запитах аз.