«Венеция»

853


Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

Алфред дьо МюсеВенеция Спи Венеция в карминана безмълвната картина;нито окъснял рибар,                                ни стражар.Само бди лъвът с крилатаи към нещо в далнинатасочи в дрезгавия мрак                                с бронзов крак.А край него шхуни, лодки,барки — като чапли кротки,кацнали след дълъг път —                                се тълпят;дремят в димната лагунаи шумят в мъглата лунна —сякаш пляскащи крила —                                ветрила.Скривайки се пак, лунатас облак звезден се намята,челото й в миг обвял                                с лек воал.Тъй игуменката младавърху расото с насладамята булото си с вид                                дяволит.Всичко тук — дворци богати,колонади и палати,каменните стъпала,                                перила,улички, мостове, сгради,беломраморни наяди,заливът, от зрак студен                                набразден, —всичко спи. И с алебардизорко стражата го вардитам, от крепостния вал,                                в сън замрял.— Ах, една сега ли чака,грейне ли луната в мрака,вън да зърне с дебнещ взор                                ухажор;в огледалото се взира,черна маска си избира,че нали се е задал                                карнавал.В сянката на балдахина,отмаляла в сласт, Ванинапак ще спи с любовник млад                                до обяд.И Нарциса, полугола,скрита в своята гондола,в жар любовен ще гори                                до зори.Кой в Италия не знаещо за лудост любовта еи с любов не пламени                                младини.Аз не ща да се тревожаот часовника на дожа —нека стряска го от сън                                с рязък звън.Ние да броим, любима,колко ли целувки имавърху твоята уста                                през нощта.Да броим мечти, загадки,да броим сълзите сладкии мига неуловим                                да ценим. Информация за текста

© 2004 Кирил Кадийски, превод от френски

Alfred de Musset

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Антология на френската любовна лирика

Подбор и превод от френски: Кирил Кадийски

Издателство „Нов Златорог“, 2004

ISBN: 9544921923

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15228]

Последна редакция: 2010-01-20 13:00:00

Оглавление. Реклама на сайте

Комментарии к книге «Венеция», Алфред дьо Мюсе

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства