«Вместо реквием (Поема)»

В памет на дядо ми Захари Ангелов Донев,

загинал на фронта при връх Китка през 1913 година.

1. Мокра земя,кали разстреляни селяни —рано        скосени                ръкойки                        разхвърлени.Огнени сърповеспорят        и порят                на кърпи                        простора,птици опърпаникриятв крилата сислънцето.2. А пред дворовеи порти протритиславят с гъдулки убититеи се раздават        закръглени пити.Майкитерожбите        раждат                сред нивите,хлипав гърдите имдрипавамъката.Кой ще догледадеца недогледани?Кой ще погалижени непогалени        любени —        недолюбени,        любили —        недолюбили?3. Ронят се сълзиот свещи        и хора.Стапятсе свещите,стапят сехората,вдига се мъката        скръстила                пръсти                        напукани.Ти ли си майчице?Плачеш ли,плаче земята —черна светиня.Няма го вятъра —южният вятър,нейде замина.Портата стара —стара остана,клоните голи.Как през живота си,още отранода не се молиш.Чуждите ниви —дългите нощите състариха.Свърши войната.Няма го още.Где го убиха?4. Три пътив утротослънцето блесва,блесва        и пак се прикрива.Три пътиплесват        петлите                с крилата сив стрехи крайпътни,далечнии сиви.Дрехите вечезагниват в пръстта,а неизпраната кръвизбуява над нея,в цвят аленеедо дънер кръстат.Идва задушница        кърваво алена.Пак ще засветят        звездите бъкъренои катохиляди свещи запаленище догоряват        и капят по къра.А незарититеоще очаквани,срити с пръстта        от куршумите,чужда земяще целуват завинаги,вместо Балкана и Тракия.5. Слушайте хора!Пейте за тази земя!Тази земя,под нозете на живите.Ралото вбива гръбнаки разрива пръстта,майките сеят        накъкрено семето.Пейте за тази земяи за ръцете корави,късали китки от здравец,скътвалив кърпи некърпеницвете        и хляб неначенат.Тази нощс влакасе връщатвойниците.Майките, слезлинощес от иконите,бързат,с напукани устницелуват нощтаи като стадодецата невръстнихукватпо пътища пустипред тях.Тази нощс влакасе връщатвойниците…6. Тихо е.Тихо.Бавно и плавнона пръсти лунатакачва се по стъпалата                от облации като царски придворнизвездитеправят ѝ път,        за да мине.А през баирии свлачища орнивлачат се хораи техните сенкистягат сърцето        на земната мъка.Сякашот долна на горна земямести се пъкъла.7. Хора,искам да питам.Колко лица има мъката,мъката —непогребана,дето в сърцата завинагиживи