«Тайната на Марша Мелоу»

Посвещава се на МБ

Много благодарности на Лавиния Тревор и Сюзън Сандън. Благодаря и на Каролин Нацлер. И на трима или четирима души, които са ми повлияли най-много в живота ми, докато работех в онова тясно място на улица „Шарлот“. Те си знаят кои са. Не, Люси, не си ти.

Чакам изнервена в приемната. Напрегнатите ми ръце мачкат коленете, докато някаква секретарка с бухнала руса коса ме оглежда иззад една саксия с юка. Телефонът й иззвънява и тя го вдига. Изслушва някого, след което затваря и изрича с гърлен глас:

— Той е готов да ви приеме.

Изправям се и си придърпвам полата. Сърцето ми бие като лудо под сакото. Мразя интервютата, но тази работа наистина ми е нужна. Поемам си дълбоко въздух и отварям вратата на офиса.

— Заповядай, седни, аз ей сега свършвам — казва мъжът зад голямото бюро. Акцентът му ме изненадва. Не очаквах старшият партньор в „Блинкхорн и Бракън“ да е американец.

Сядам и оглеждам потенциалния си работодател, докато той си довършва писмото. Доста по-млад е, отколкото предполагах, и изглежда доста добре по един загорял, скулптиран квадратночелюстен начин. Той оставя химикалката и ме поглежда, ослепително бяла усмивка разцепва лицето му.

— Добре… Лили — казва, поглеждайки сивито ми на бюрото, — да започнем с препоръките ви.

Устата ми пресъхва, докато отчаяно се опитвам да си припомня репликите, които репетирам от дни.

— Да. Добре. Хубаво — започвам колебливо. — Ами, работя без проблем и с „Уърд“ и с „Пауърпойнт“, и…

— Поемаш ли го устно?

— Диктовка ли? Да, стенографирам доста…

Млъквам, защото той се е изправил… И онази му работа е и извън панталоните… И — о, Боже — направо е огромна. Половин метър дълга. Най-малко. Сърцето ми иска да изскочи от гърдите, но аз не му обръщам внимание — тази работа ми трябва наистина, ама наистина.

— С-с-с-тенографирам д-д-доста бързо — заеквам, докато той пристъпва към мен, хванал ерекцията си в ръка, размахвайки я гордо като олимпийски факел. — Н-н-о мога д-да свалям и от к-касета, ако предп…

— Стоп, стоп, стоп, мама му стара, стоп! — изкрещява някакъв глас.

Вдигам зашеметена поглед и забелязвам някакъв дебелак с коса на опашка да крачи ядно към мен. Той пък откъде се взе? И тези лампи — какви ги вършат тук? А това снимачен екип ли е?