«Музиката»

1304


1 страница из 19
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Диваци са, господине. Работливи, възпитани, но диваци. Не представляват никакъв интерес, освен ако не сте търговец на банани…

Видът на събеседника ми беше сравнително чист и спретнат. Единственото, което издаваше в него пристрастието към ендотропина беше погледът — безжизнен, полусляп, обърнат навътре, към съживяваните от наркотика спомени.

— Разбрах, че сте прекарали сред тях близо шест месеца. Може ли да ви попитам нещо?

В очите му внезапно проблясна живот. Те се плъзнаха по мен, спряха на ръцете ми.

— За музиката им ли ще ме питате? — Тонът му изведнъж стана враждебен.

— Да. Защо, нещо лошо ли има…

— Нямат музика! — прекъсна ме. — Всичко, което сте чували, е лъжа! Не ходете там!

— Откъде знаете какво съм чувал и какво не…

— Нямат музика! — Той вече крещеше. Целият бар гледаше към нас. — Тропат с камъни по тенекии и блъскат с пръчки по дървета! Един такт не могат да вземат както трябва! Разбрахте ли? Не ходете там!

Барманът го подхвана под мишниците и го повлече към тоалетните. Помислих, че нещастникът ще изяде боя заради шумотевицата, но след минута той се появи отново, спокоен и овладян.

— Извинявайте. Просто си изпуснах нервите.

Кимнах.

— Било е време за дозата ви.

— А… Хм, да. То си личи.

— И защо не искате да не ходя при туземците?

— А, нищо подобно, просто съм го казал така, в треската на абстиненцията. Ходете където ви хрумне, парите са си ваши.

— Добре. Колко искате, за да ми разкажете каквото знаете?

Той мълчеше.

— Както ви харесва. И сам ще узная каквото ме интересува.

Помълчахме няколко минути, след което събеседникът ми глухо се обади:

— За какво ви е тяхната музика? Няма да разберете нищо от нея.

Започна да ми писва. Станах и излязох от бара. Навън обаче той ме настигна:

— Не ви трябва музиката им! Не ходете там…

— Благодаря, чух вече. А сега, ако не се махнете моментално, ще повикам охраната!

Човекът за миг се стъписа, но после продължи:

— Добре. Ще ви разкажа каквото искате. Но после ще съжалявате!

Нахалството му ме ядосваше, но последният аргумент ме разсмя. Всяка циганка би се измъкнала по-интелигиентно. Пък и ми оставаха още два часа за убиване до полета.

— Добре, разказвайте.

Върнахме се в бара и поръчах по едно питие. Той ме измери отново с поглед.

— Цигулар ли сте? Пръстите ви са много характерни, а ето и мазола отляво, под брадичката.

Комментарии к книге «Музиката», Григор Гачев

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства