«Учителят магьосник»

Живял някога цар, който имал много красива дъщеря.

Един ден, когато в града имало голям празник, синът на беден селянин я зърнал, влюбил се в нея и оттогава загубил и сън, и покой. Най-накрая не издържал и изпратил послание до царя, в което го молел да му даде дъщеря си за жена. Когато прочел посланието, царят се изсмял, учудил се на смелостта на момъка и рекъл:

— Съгласен съм. Ще му дам дъщеря си за жена, но само ако изучи занаят, който никой на света не знае.

Тогава бедният момък отишъл при един чужденец, преселил се отскоро в царството, но вече прочут със своите умения. Ала никой не знаел, че той не бил научил никого на нищо — използвал учениците си за слуги, не ги хранел, а някои от тях омагьосвал. Чужденецът имал дъщеря, която била магьосница. Когато видяла бедния момък, тя се влюбила в него и решила да му помогне. Скрила го от баща си и започнала тайно да го учи на своите умения.

Не след дълго момъкът се върнал у дома и разказал на баща си какво е научил. Той го похвалил и добавил с мъка на сърцето:

— Исках да те посрещна, сине, както подобава, ала нямам дори трошица хляб — съвсем осиромашах.

— Не тъгувай, тате — отговорил момъкът, — сега ще се превърна в кон, а ти ме отведи на пазара и ме продай за хиляда жълтици. Така ще имаме с какво да живеем.

Момъкът излязъл на двора, но не щеш ли, чужденецът магьосник го зърнал, разбрал, че дъщеря му го е измамила, и решил при пръв удобен случай да убие момъка. А момчето, както обещало на баща си, изрекло няколко магически слова, превърнало се в прекрасен кон и двамата отишли на пазара. Там селянинът продал коня на царските конегледачи за хиляда жълтици. Той се зарадвал, купил хляб, месо и вино и весел се запътил към дома си. Ала каква била изненадата му, когато заварил сина си да го чака пред вратата. Радостта му била толкова голяма, че забравил да попита момчето как е станало това чудо и рекъл:

— Мили сине, добре ще е сега, като имаме парици, да си купим малко земя.

— Добре, тате — отговорил момъкът.

На другата сутрин той се превърнал в хубава породиста крава и двамата отново отишли на пазара. Там обаче бил магьосникът, който купил кравата и я отвел вкъщи. Повикал дъщеря си и наредил:

— Донеси веднага големия нож, ще заколя кравата.

Но девойката нали също била магьосница, досетила се, че кравата е нейният любим, и казала:

— Тате, не знам къде се е загубил големият нож. Аз ще държа кравата, а ти отиди да го потърсиш.