«Мъдрият коняр»

Живял някога един много проклет и капризен цар. Той имал конюшни, прочути с чистокръвните си жребци. Веднъж, когато отишъл да ги огледа, видял, че най-хубавите му коне са съвсем омършавели. Повикал главния коняр и го попитал:

— Защо най-хубавите ми коне са така омършавели?

— О, господарю, от няколко дни животните не се хранят добре. Изглежда, наблизо са усетили други коне — отговорил конярят.

Царят веднага наредил на стражите да претърсят околностите на двореца и да се погрижат никакви други коне да не нарушават спокойствието на негови-, е.

Дълго обикаляли хората му хълмове, ливади и гори, докато накрая видели голям табун коне в полите на планината. Те пасели из ливадата, а конярят бил заспал под едно дърво на сянка.

— Хей, глупако! — викнал един от стражите. — Докато ти спиш, а крантите ти пасат, жребците на господаря, като чуват хрупкането на сочна трева, вече трети ден отказват да ядат зоб. Веднага се махай оттук, защото иначе ще те хванем и ще те хвърлим в тъмницата на двореца!

Конярят дълго мислил какво да стори, та да спаси стоката си, и накрая измислил. Яхнал най-големия кон, взел лъка и стрелите си, а на коня пред себе си качил един брадат козел.

Когато наближил двореца, извадил лъка, започнал да пали стрелите и да стреля по царските знамена, които се развявали над кулите. Те бързо пламнали, стражите се уплашили и веднага известили своя господар. Той заповядал да хванат безумеца и да го доведат в двореца.

— Кой си ти? — попитал го царят.

— Идвам като посланик от един дворец в планината — отвърнал конярят.

Царят го поогледал и като видял колко окъсани са дрехите му, никак не искал да повярва, че такъв опърпан човек може да е посланик.

— А какъв посланик искаш да приемеш? — попитал конярят. — И аз съм човек като всички — имам две ръце, два крака и една глава!

Царят страшно се разгневил и креснал:

— Не можаха ли да ми изпратят някой по-хубаво облечен човек, по-висок на ръст и с по-дълга брада — ето какво искам да знам!

— Е, царю, ако ти се иска някой с по-висок ръст и по-добре облечен — ето ти моя кон. Той хем е висок, хем има ново седло. А ако ти трябва по-дълга брада, ето ти този козел — брадата му е дълга две педи. Ако обаче ти е нужен ум — то това съм аз. Можеш да ме питаш каквото си искаш.

Царят не очаквал такъв отговор, сдържал гнева си и рекъл:

— Добре, щом казваш, че си посланик, значи си посланик. Защо обаче подпали моите знамена?