«Мавърик»

В памет на Брат Барт Джак Кели (1927–1992)

Винаги можеш да излъжеш някои хора, а от време на време можеш да излъжеш всички хора… и това е един много добър залог.

Как такова хубаво дърво бе успяло да оцелее сред този пустинен пейзаж бе пълна загадка.

Определено това не бе място, което човек би избрал за пикник с любимото си момиче. Туфи суха трева се бяха вкопчили в песъчливата почва като последните отчаяни кичури по главата на оплешивял мъж. Тук-там кактуси и бодливи храсти с копнеж очакваха някой жалък глупак да се закачи в тях. Това не бе особено вероятно, като се имат предвид огромните пространства забравена от бога пустош между тях.

Предполагам, не тези са най-удачните думи, които човек, присъстващ на обесване, би могъл да използва.

Трима мъже на коне стояха небрежно около дървото — бесило, оръфаните му клони бяха забили ноктите си в притъмнялото небе. Ръмжащите гръмотевици, които се чуваха в далечината, и шибащият вятър вещаеха буря. Ужасна буря.

За високия тъмнокос странник, възседнал пъстър кастриран кон с вързани зад гърба ръце и дебело въже, стегнато около врата, което от своя страна бе преметнато около един от подобните на вещерски пръсти клони, това очевидно не бе добър ден. Най-многото, на което можеше да се надява, бе да умре преди да е връхлетяла бурята.

Той бе широкоплещест красавец с широкопол черен стетсън, с бяла копринена риза и Ливайс — прилични одежди, които се бяха раздърпали и изцапали по време на скорошния бой, който му бяха нанесли. Той често демонстрираше лъчезарната си усмивка, която добре му бе помагала през трийсетте му години живот, макар че точно сега тази усмивка напълно разбираемо липсваше. В момента красивото му издялано лице бе подпухнало и мръсно, загрозено от синини и ожулвания.

Даже и така да е, не съм достатъчно справедлив към този красив млад мъж. Опитайте да си представите устремния, героичен тип, по който всяка жена би се залетяла, и онзи сорт мъже, който всички други мъже моментално харесват.

Всички други, тоест, с изключение на тримата на коне, които го бяха поканили на обесване.