Живял някога старец със своята старица. Били много, много бедни. Един ден останали без троха хляб. След като гладували три дни, старицата отишла при съседите, помолила да им изчисти къщата, а те да я нахранят. Успяла да скрие парче хляб и за мъжа си. Като се върнала, дала му го и рекла:
— Вземи и яж, но трябва да измислим нещо, защото, ако така продължава, скоро ще умрем от глад.
Дълго мислили те и най-накрая старицата се сетила:
— Нищо, че не знаеш да четеш и да пишеш, ще кажа на съседите, че си сънувал сън, от който си разбрал, че можеш да лекуваш болни и да предсказваш съдбата.
Тръгнала старицата да разгласява новите умения на мъжа си. Най-напред в къщата им дошла една съседка с детето си, което неспирно плачело. Старецът го взел на ръце, започнал тихичко да му говори, детето усетило добрината му и скоро престанало да плаче. Майката се изненадала, зарадвала се, дала на стареца малко дребни пари и си тръгнала. Скоро новината се разнесла из целия град, хората прииждали и старците забравили бедността.
В това време царят изгубил своя любим пръстен. Дълго го търсили, но не го намерили. Ядосал се царят, извикал първия си съветник и му казал:
— На всяка цена намери пръстена ми, иначе те чака смърт.
Уплашен, съветникът извикал в двореца всички известни гадатели, разказал им всичко и им наредил да търсят пръстена. Но никой от тях не успял да го намери, защото той сам го бил откраднал. Тогава царят събрал всичките си съветници и придворни и ги попитал дали не знаят кой може да помогне. Един царедворец казал, че на края на града живее старец, който предсказва съдбата. Царят наредил да го доведат и му казал:
— Изгубих един пръстен. Давам ти три дни срок да го намериш. Ако не успееш, ще заповядам да ти отрежат главата!
Уплашил се старецът, но като видял, че няма друг изход, помолил царя да му отреди малка стаичка в най-отдалечения край на двореца и да не пуска никого вътре. Два дни мнимият гадател седял затворен в стаичката, мислил, мислил и разбрал, че позорната смърт няма да го отмине. Заплакал и занареждал:
— Оле, оле, грешна душо моя! Ще загинеш заради лъжата! Оле, оле!
В това време царедворецът, който подслушвал отвън, ужасен си помислил: „Той е разбрал, че името ми е Оле и че пръстенът е у мен. Ако не уредя нещо с този гадател, лошо ми се пише!“
Комментарии к книге «Мнимият гадател», Стоевски
Всего 0 комментариев