«Тъжният клоун»

Посвещавам тази книга

на майка ми

Димитрина Чолакова

Специална благодарност към д-р Анета Хубенова, без чиято помощ тази книга нямаше да види бял свят.

„Тъжният клоун“ наричаше себе си често Парцалев.

Дълго се колебах преди да започна да пиша моите спомени в тази книга за Георги Парцалев. Колебаех се, защото е много трудно да се опише макар и малка част от неговия живот, изпълнен с такова разнообразие, жизненост и динамика, каквито аз дотогава не познавах. Ако от едната страна беше комедийността, то от другата натежаваше личната трагедия в живота на актьора. Животът му за обикновения човек беше табу.

Кой беше Георги Иванов Парцалев?

За хората светът на Парцалев бе възприеман откъм лъскавата страна, заключен между славата и сцената и забулен от неговия глас и усмивка. Аз бях близо до него и цялото му семейство през последните 15 години от неговия живот. И въпреки това си мисля, че Парцалев до ден днешен си остава една загадка. Походката и гласът му — толкова специфични, неизменната му усмивка, очите му — ту топли, ту непроницаеми, не издаваха терзанията на една артистична и богата душа.

Парите и голямата му популярност създаваха у хората мит за щастие и спокойствие. Но ролите на Парцалев бяха по-важни от материалното, което получаваше. Той търсеше пълно себеотдаване в изкуството. Но когато оставаше сам, въпреки че до преди минути е бил заобиколен от тълпа поклонници и псевдоприятели, тъга и неудовлетвореност слагаше отпечатък върху него.

Талантът на Парцалев го изведе до върховете на славата. Комедийният актьор се наложи в културния ни живот в един момент, когато обществото имаше нужда от него, защото той носеше и недоволството на хората от властта.

Първите спомени започнах да пиша на 19 септември 1992 година в Лимасол, Кипър, където работех като илюзионист. Взаимно се наричахме „Бате“, обръщение, което използвахме до края на живота му. Спомням си, че при едно от многобройните ни пътувания му подхвърлих, смеейки се:

— Бате, ще взема да напиша една книга за теб и да те опиша най-подробно.

Реакцията му беше мигновена. Той ококори очи и каза:

— Дръндрън, та пляс. Престани да говориш врелинекипели, нямам аз нужда от никаква книга. Те са за тези, които изкуствено ги помпат с титли. Ясно ли ти е, Бате? — и широка усмивка се разля по неговото лице.