«Кръстникът»

Живял някога един беден човек, който имал много деца. Но ето че му се родило още едно и той се замислил кой да вземе за кръстник. Както си мислел кой ще кръсти детето, се унесъл и заспал. Тогава му се присънило, че трябва да излезе на улицата и да покани първия срещнат човек за кръстник. Щом се събудил, излязъл на улицата и видял един странник.

— Добра среща, страннико!

— Дал Бог добро — отговорил странникът.

— Искам нещо да те помоля — казал бедният човек.

— Кажи какво искаш.

— Роди ми се детенце, пък си нямам кръстник. Ще се съгласиш ли да го кръстиш?

— На драго сърце.

Когато дошло време да си тръгва, странникът казал:

— Сбогом, човече. Вземи тази малка стъкленица, тя е пълна с чудотворна вода. Подарявам я на моя кръщелник — ще му донесе щастие. Докато е още малък, с тази стъкленица ти ще спечелиш много пари и така ще изхраниш всичките си деца. А когато някой се разболее, напръскай го с чудотворната вода и той веднага ще оздравее.

Зарадвал се бедният човек, че лесно ще изхрани многобройната си челяд. Не щеш ли, още на другия ден се разболял съседът му. Той взел стъкленицата и отишъл при болния.

— Не бой се, съседе, сега ще оздравееш.

Поръсил го с чудотворната вода и съседът веднага оздравял.

Разчуло се навсякъде за чудния лечител. Отвсякъде заприиждали болни хора и той на всички помагал да оздравеят. След време станал много богат.

Минали много години. Един ден се разболяла царската дъщеря. Царят повикал прочутия лекар в двореца.

— Дъщеря ти ще оздравее, царю — казал човекът.

— Ако наистина оздравее, ще те възнаградя богато — отговорил царят.

Тогава човекът поръсил царската дъщеря с чудотворната вода и тя веднага оздравяла. Царят го възнаградил богато и той станал още по-заможен. Продължил да помага на хората и след време станал по-прочут и от царя.

Ала царят му завидел. Повикал го отново в двореца и му казал:

— Слушай, човече, ти вече си богат. Можеш да живееш, без да работиш. Пък и аз ще ти дам още много злато и скъпоценни камъни. Ще те взема в двореца с цялата ти челяд. Само едно нещо искам от теб — да ми дадеш стъкленицата, с която лекуваш хората.

Човекът се поклонил и казал:

— Благодаря ти, царю, за голямата чест. Но стъкленицата не е моя, а на най-малкия ми син. Подарък му е от един странник, който го кръсти. Тя му носи щастие. За нищо на света не мога да ти я дам.

Ядосал се царят и викнал: