«Златното съкровище»

Живял някога един селянин, който имал трима синове. Минали години, синовете му пораснали и станали хубави и силни момци. Ала за беда никаква работа не им била по сърце. Бащата се трудел цяла година от сутрин до вечер — орял, жънел, грижел се за животните, за да храни и облича децата си, а те по цял ден тичали из полето, къпели се в реката и през ум не им минавало да се хванат за някаква работа.

Старецът обичал земята си, обработвал я добре и всяка есен събирал богата реколта. Всичко в ръцете му — и житото, и плодовете в градината — било безценно съкровище.

Така минавали годините. Селянинът остарял, брадата му станала бяла като сняг. Той усещал, че силите вече го напускат и че няма да може да се грижи за синовете си както преди. Тогава решил да им завещае всичко, което имал, и да им разкрие една голяма тайна…

Веднъж селянинът извикал синовете си край леглото и им рекъл:

— Мили мои деца, цял живот се грижех за вас, работех ден и нощ. А сега, когато смъртта е близко, не мога да ви оставя нищо друго освен малкото парче земя и градината. Ала трябва да знаете, в земята ни е скрито златно съкровище. Разкопайте го след смъртта ми и разполагайте с него както намерите за добре.

— А къде точно е закопано съкровището и колко надълбоко? — попитали в един глас синовете му.

— Не помня, деца мои — отвърнал старецът. — Бях много млад, като го закопах. Но мисля, че не беше дълбоко, близо е до повърхността. Трябва да копаете нивата от край до край и градината от дърво до дърво и ще го намерите.

Скоро старецът умрял и синовете му останали сами. Един ден най-младият и най-разумният от тримата казал:

— Сега, мили братя, няма кой да се грижи за нас. Няма кой да ни даде и коричка хляб. Помните ли какво ни каза нашият баща, преди да умре? Хайде да прекопаем градината. Може да намерим съкровището и тогава ще си живеем безгрижно и щастливо.

На другата сутрин те станали още преди изгрев слънце. Взели големи лопати, за да могат да копаят по-надълбоко, и отишли в градината. Копали те ту на едно място, ту на друго, но нищо не намерили. После отишли на нивата и започнали пак да копаят.

— Трябва да прекопаем цялата нива — рекъл най-малкият брат, — иначе няма да открием съкровището.