«Децата на царя»

1402


1 страница из 7
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Живял някога един цар. Родил му се син, който бил орисан да бъде погубен от елен, щом навърши петнадесет години.

Един ден, когато младият принц достигнал тази възраст, отишъл в гората на лов. По време на лова той се отделил от свитата си и останал сам. Изведнъж пред него застанал огромен елен. Принцът се опитал да го застреля, но не можал. А еленът бягал, докато не го примамил в най-гъстата част на гората. Внезапно еленът се превърнал в грамаден като великан човек, който казал:

— Ето че те хванах. Изхабих шест чифта стъклени ски и все не успявах да те заловя.

После отвлякъл принца, пренесъл го през едно голямо езеро и го завел във великолепен дворец. Когато седнали да вечерят, царят (защото човекът от гората бил владетелят на двореца) казал на принца:

— Имам три дъщери. Още тази вечер ще застанеш на стража в покоите на най-голямата и ще стоиш там до шест сутринта. Всеки път, когато камбаната бие, ще идвам при теб, за да те повикам. Ако не ми отговориш, на сутринта ще умреш. Но ако успееш да ми отговориш, ще се ожениш за дъщеря ми.

Принцът влязъл в покоите на царската дъщеря и видял един каменен истукан.

— Баща ми ще идва тук всеки час — казала царската дъщеря на истукана, — докато удари три. Ако царят извика принца, ти ще отговориш вместо него.

Истуканът кимнал с глава.

На другия ден царят казал на принца:

— Ти изпълни задачата, но за съжаление не мога да ти дам ръката на дъщеря си. Тази нощ ще застанеш на стража в покоите на по-малката ми дъщеря. Ще идвам при теб всеки час и ще те викам. Ако не ми отговориш, ще платиш с живота си.

Принцът отишъл в покоите на по-малката царска дъщеря. Там също стоял каменен истукан, още по-грамаден от първия.

— Ако баща ми извика принца — казала царската дъщеря на истукана, — ще отговориш ти.

Истуканът кимнал с глава, а принцът легнал пред вратата и заспал.

На сутринта царят казал:

— Макар че добре се справи с тази задача, не мога да ти дам ръката на по-малката си дъщеря. Тази нощ ще стоиш на стража в покоите на най-малката. Ще идвам при теб всеки час и ще те викам. Ако не ми отговориш, ще платиш с живота си.

Принцът отишъл в покоите на най-малката царска дъщеря. Там стоял истукан, много по-голям и по-висок от тези, които той видял в стаите на двете принцеси.

— Ако баща ми извика принца — казала най-малката царска дъщеря на истукана, — отговори ти.

Истуканът кимнал с глава, а принцът легнал пред вратата и заспал.

Комментарии к книге «Децата на царя», Якоб и Вильгельм Гримм

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства