«Трите предачки»

Имало едно време една красива девойка, ала тя била много мързелива и не искала да преде. Колкото и да я молела, майка й не успявала да я накара да се залови за работа. Един ден тя така се ядосала, че започнала да бие ленивата си дъщеря. Момичето се разплакало и викало толкова силно, че се чувало чак навън. В това време покрай къщата минавала царската каляска. Като чула виковете на девойката, царицата слязла от каляската, влязла в къщата и попитала:

— Защо биеш дъщеря си? Плачът й се чува чак навън.

— Толкова обича да преде — отговорила майката, — че не мога да я отделя от хурката и вретеното. Аз съм бедна жена и нямам пари за толкова вълна.

— Добре — казала царицата. — Радвам се, че дъщеря ти е толкова работлива. Затова ще я взема в двореца и ще й дам прежда колкото поиска.

Царицата завела девойката в двореца. Там й показала три стаи пълни с пухкава вълна.

— Трябва да изпредеш тази вълна. Ако успееш, ще се омъжиш за най-големия ми син.

Девойката се изплашила, защото знаела, че и сто години да преде, няма да може да свърши цялата работа. Започнала да плаче и три дни не се докоснала до преждата.

На третия ден царицата дошла и като видяла, че момичето дори не е започнало да преде, попитала:

— Защо не си започнала да работиш?

— Защото ми е мъчно за дома — отговорило момичето.

— Добре — казала царицата, — но от утре трябва да започнеш да предеш.

Ала момичето не знаело какво да прави. Подпряло се на прозореца и тъжно се загледало навън. В това време край двореца минавали три жени. Едната от тях имала широко стъпало, другата — увиснала устна, а третата — голям палец. Те спрели пред прозореца и попитали:

— Защо си толкова тъжна, девойко?

— Как да не съм тъжна — отговорила девойката — когато в двореца има три стаи, пълни с вълна, и аз трябва да я изпреда. Ако не успея, няма да се омъжа за царския син.

— Не се тревожи. Ние ще ти помогнем, но трябва да обещаеш, че ще ни поканиш на сватбата. Ще ни представиш като свои братовчедки. Ако си съгласна, ние ще изпредем бързо всичката вълна.

— Съгласна съм! — извикала радостно девойката. — Влизайте вътре и започвайте да работите.