Хермион: Седнете, моля, при нас и ни разкажете една приказка.
Мамилиус: Весела ли да бъде, или тъжна?
Хермион: Колкото може по-весела.
Мамилиус: През зимата най-подходяща е тъжната приказка, зная една за духове и таласъми.
Хермион: Разкажете ни нея, сър.
„Зимна приказка“Тъй като нашето време е време на историите, понякога се изкушавам да разкажа на читателя някоя от многото истории, поднасяни заедно с вечерята в Брейсбридж Хол. Всъщност бих могъл да предоставя цяла поредица, в която броят им да е почти колкото в „Хиляда и една нощ“, по някои от тях са доста банални и отегчителни; за други не съм сигурен как ще изглеждат напечатани, а една голяма част е разказал старият генерал и в тях става дума главно за лов на тигри, яздене на слонове и за Серингапатам, оживени от чудните подвизи на Типу Сахиб и великолепните шеги на майор Пендъргаст.
Винаги заемах скромно място на края на масата, където можех да се отдавам на настроението си необезпокояван от никого: слушах внимателно, когато историята беше хубава, а позадрямвах, ако беше скучна, което считам за съвършенство, в умението да слушаш.
Онази вечер, докато генералът разказваше някаква история, изпаднах в лека дрямка и се пробудих, когато ескуайърът внезапно заяви, че е мой ред да позабавлявам присъствуващите с някоя история. Поради това, че така задълбочено слушах другите, беше ми съвестно да откажа; но нито паметта ми, нито моята находчивост бяха в състояние да откликнат на една толкова неочаквана молба и затова поисках разрешение да прочета ръкопис, излязъл изпод перото на моя сънародник, покойния мистър Никърбокър, историка на Ню Йорк. Тъй като този древен летописец може да е почти така непознат за моите читатели, както и за компанията в Брейсбридж Хол, няма да бъде излишно, преди да преминем към ръкописа, да кажем няколко думи за него.
Комментарии к книге «Историкът (Предговор към сборника „Брейсбридж Хол“)», Райчева
Всего 0 комментариев