«Доспехи от сив габардин»

Начинът, по който Томас Хенли се запозна с момичето, станало по-късно негова жена, заслужава да бъде отбелязан, особено от антрополозите, социолозите и изследователите на ексцентричното. Той служи, макар и съвсем скромно, като пример за един от най-неясните обичаи в бракосъчетанието в края на XX век. И тъй като този обичай има влияние върху модерната американска промишленост, случаят с Хенли е от много голямо значение.

Томас Хенли беше висок, строен млад мъж, консервативен във вкусовете си, умерен в пороците и скромен до крайност. В разговорите и с двата пола той беше толкова безупречен, че дори използваше непристойните изрази, характерни за неговата възраст и положение. Имаше няколко сиви костюма от габардин и много елегантни вратовръзки на райета. Лъжете се обаче, ако си мислите, че в тълпата бихте го открили по роговите очила. Това няма да е Хенли. Хенли беше съвсем друг.

Кой би повярвал че под тази смирена, безлична, прилежна и покорна външност бие неспокойно романтично сърце? Колкото и да е тъжно обаче, всеки би го разбрал, защото маската заблуждава само този, който се прикрива с нея.

Младите мъже като Хенли в техните доспехи от сив габардин и рогови забрала са днешните рицари. Милиони от тях бродят из улиците на големите ни градове, стъпките им са забързани и твърди, очите им гледат право напред, гласовете им са тихи, а дрехите — почти незабележими. Като актьори или като в магия те живеят нерадостно живота си, а вътре в тях гори огънят на романтиката и не изгасва.

Хенли бленуваше непрекъснато и картинно за размахващи се и свистящи блеснали саби, за огромни кораби, носещи се към слънцето с издути платна, за девичи очи, тъмни и безкрайно тъжни, гледащи го през ефирни воали. И все така образно той си мечтаеше за някои по-модерни форми на романтиката.

Но романтиката е стока, която трудно се среща в големите градове. Едва напоследък този факт беше осъзнат от нашите по-предприемчиви бизнесмени. И една нощ Хенли бе посетен от твърде странен търговски посредник.

Хенли се прибра в едностайния си апартамент след един опустошителен петък в службата. Разхлаби връзката си и меланхолично се размисли за очакващия го дълъг уикенд. Не му се гледаше бокса по телевизията, а вече беше ходил на всички филми в близките кина. И което беше най-лошо, всичките му познати момичета бяха скучни, а да срещне други нямаше никакъв шанс.