«Последните дни на (паралелния?) свят»

Когато обявиха края на света, ние с Рейчъл решихме все пак да не се разделяме.

— Какъв смисъл има? — попита ме тя. — Няма да имаме време да си създадем нови връзки.

Аз кимнах, но не бях убеден. Страхувах се от това какво би станало, ако не настъпи края на света, ако великото събитие закъснее, отложи се и остане за безкрайно далечно бъдеще. Може да са сгрешили в изчисленията на ефекта от Z-полето. Учените може да не са разбрали значението на Саперщайновата връзка и тогава до Вечността или до Второ пришествие, в зависимост от това кое ще настъпи първо, ще останем двамата с Рейчъл с нашите вечни оплаквания, свързани в една апокалиптична връзка, по-здрава от брачната клетва. Казах това на Рейчъл но приемлив според мен начин.

— Не бой се — отвърна ми тя. — Ако светът не свърши навреме, както са предвидили видните учени, ти ще се върнеш в своя мрачно обзаведен апартамент, а аз ще остана тук с децата и с любовника си.

Това бе успокоително, разбира се. Не ми се искаше да прекарам края на света сам в мрачно обзаведения си апартамент, който споделях с една японка и нейния приятел-англичанин и където нямаше телевизор. Нямаше да имам какво да правя освен да слушам как японката разговаря с приятелите си по телефона и да се храня в китайския ресторант, чийто собственик бе обещал да работи и докато свършва света или поне докато това е физически възможно, тъй като той не смяташе, че промените могат да станат толкова бързо.

— Не ми се иска да преживея такова нещо в обикновена обстановка — каза Рейчъл. Затова тя измъкна всичките си запаси — тайландски пръчици, зърнест кафяв кокаин, киселината под форма на мънички червени звездички, сушените гъби от Бог знае къде, червено ливанско и зелено мароканско, и ааа, да, последните няколко скъпоценни каалуди и накрая два-три могадона.

— Нека съберем умопобъркващите си запаси и да се въздигнем преди да пропаднем — каза тя.

Останалите хора също се подготвяха. Самолетните компании извършваха специални полети по случай края на света до Ултима Тул, Валпарайсо, Куала Лумпур — ексцентрични пътешествия за смъртни. Естествено, медиите също излъчваха много предавания. Някои от любимите ни програми бяха прекъснати и заменени със специални предавания по случай края на света. Ние превключихме на „Последен разговор“ на Си-Би-Ес.

— Е, май най-после ни отрязаха квитанцията. Имам тук един гост, професор Мандракс от университета в Лос Анджелис, който ще ни обясни как ще стане голямото събитие.