«Балада за семейния портрет»

След няколко дневно пътуванев градеца бе спряла частта.Ний търсихме кът за нощуване,че беше студена нощта.Тъй крачихме морни в безкрайнатане улица — развалина,залутани в необичайнатаи чужда за нас тишина.Наоколо — всичко съборено,едничък дом само спасен.Вратата му леко притворена,стоборът — едва прикрепен.Запалихме лампичка газена.Накладохме огън в пещта.И гледаме — как е запазено!На място са всички неща:столовете сламени, плетени,бюфетът с кристални стъкла…А стаите — чисти, пометени,постлани и двете легла.Два бронзови стари светилникаизпъкват въз белия зид.Отдолу им цъка будилникът,от снощи навярно навит.На мивката — пълни са каните,на място са всички неща.Еднички ги няма стопаните.Къде са отишли в нощта?Как цялата къща оставилии тръгнали после на път?Защо в бързината забравиливеднъж да ударят ключът?Къде са? Ний в мрака се взираме —отникъде няма ответ.И после случайно съзирамевенчалния техен портрет.Тя — в бяло облечена цялата.Той — с фрак и висока яка.Как нежно е хванал той бялатасвенлива моминска ръка.Тя гледа в земята. Смутена е.Не смее да вдигне очи.Той с видимо нежно вълнениеслед нея върви и мълчи.Тук, в тая квартира са свили тесемейното свое гнездои първата снимка с венчилотое радвала техния дом.От никого още немразени,непомнили тягостни дни.Били са те сякаш запазенис портрета от всички злини.В живота се слънчев унесени,сами не усетили каквойната страхотно надвесенадошла и до техния праг.Градецът изтръпнал във паникаслед своя следобеден сън.Забили камбаните в заникаи хукнало всичко навън.Съпрузите, горко разплакани,прегърнали свойто дете —и — нямало време за чакане,побягнали също и те!Те всичко, те всичко оставилии тръгнали после със плач.Дори и портрета забравили.Останал портретът-пазач.Тук битката с дни продължавала…Изригвала с трясък пръстта.Тук двете страни се сражавалисвирепо за всяка врата.На пепел тук сградите станали.Градецът бил цял разрушен.Пожари градецът обхванали —домът си останал спасен…Щастливо успял да дочака тойи сетния сепнат картеч.Напред продължила атаката,придвижил се фронтът далеч.В дома тук войници преспивалиот влязлата чужда войска.И кротки, добри си отивали,без нищо да барнат с ръка.След битката грозна, решителнабили настървени и зли,те идвали тук отмъстителни,в дома те за плячка дошли.Тършували, мрачно се взиралина стаите в глухия здрачи после случайно съзирали —насреща: портретът-пазач!И дълго в портрета се вглеждали,портрета докосвали с пръст,главите се после навеждали,забравяли всякаква мъст.И чистили, пълнили каните,