«Майчина грижа (Татарска приказка)»

1024


1 страница из 7
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

В едно далечно царство, някъде накрай света, живеели цар и царица. Те си имали дъщеря, по име Тимра. Царицата била и магьосница. Свършили й се дните и тя умряла. Но нали била магьосница, от обич към дъщеря си се превърнала на шарена крава и влязла в обора.

Идват царевите говедари и казват на царя-господаря:

— Тъй и тъй, царю-господарю, влизаме тая сутрин в обора и що да видим? Една пъстра крава стои при другите. Отде е дошла, никой я не знае. Кажи, що да я правим?

Запитал ги царят:

— Хубава ли е кравата, говедари? Здрава ли е? Бива ли я за моя царски обор?

А те му отговорили:

— Бива я, царю-господарю, бива я. Никоя крава в твоя обор не е хубава като нея. И здрава е. Върви, пристъпва гордо, като някоя господарка. Що да я правим?

— Ще я гледате като другите крави. Щом сама е дошла, ще бъде царска крава.

Царят се поженил. Царицата му родила три дъщери: първата — едноока, втората — двуока, а третата — триока. Мащехата не обичала Тимра. Тя рекла на мъжа си:

— Прати я да пасе говеда някъде: не мога да я гледам. Махни я оттук.

— Добре — казал царят, — нека върви да пасе шарената крава.

Мащехата облякла завареницата си в парцаливи дрехи, дала й торба, сложила в нея суха кора хляб и стомничка за вода, па рекла на момичето:

— Върви да пасеш пъстрата крава. Хем гледай да я не оставиш ни жадна, ни гладна, че иначе ще те пребия от бой.

Тимра изкарала кравата на паша. Отишла в широките ливади. Тогава кравата й рекла с човешки глас:

— Тимро, дъще моя, аз не съм шарена крава, ами съм твоята мила майка. Не се грижи за мене: аз ще се грижа за тебе. Влез през дясното ми ухо, па излез през лявото. На поляната ще намериш сложени богати трапези: наяж се, напий се, колкото ти душа иска. На поляната ще намериш още богати дрехи, дрехи господарски; облечи се, накичи се — да те погледам, та да ми дойде сърце на място. А привечер, като залезе слънцето, съблечи господарската премяна и облечи парцаливите дрехи, па ме откарай в обора.

Така и направило момичето. Влязло то през дясното ухо на кравата и излязло през лявото. И що да види? На поляната разчистено, изметено, изравнено. Всред поляната — богати трапези, а на тях гозби и питиета — какви ли не щеш, от вкусни по-вкусни. Седнала Тимра да яде и да пие. Наяла се, напила се до насита.

Комментарии к книге «Майчина грижа (Татарска приказка)», Николай Райнов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства