«Дългият, мрачен следобеден чай на душата»

На Джейн

Тази книга е написана и набрана на Apple Macintosh II и Apple LaserWriter II. Текстовата програма беше FullWrite Professional от Аштън Тейт. Окончателното оформление и фотографската обработка бяха извършени от The Last Word, London SW6.

Бих искал да кажа голямо благодаря на моята изумителна и чудесна издателка Сю Фрийстоун.

Нейната помощ, критика, насърчение, ентусиазъм и сандвичи бяха безмерни. Дълга благодарност и извинения и на Софи, Джеймс и Вивиан, които я виждаха толкова рядко в последните седмици при приключването на работата.

Едва ли е съвпадение, че никой език на Земята никога не е родил израза „красив като летище“.

Летищата са грозни. Някои са много грозни. Някои достигат степен на грозота, която може да бъде резултат единствено на целенасочено усилие. Тази грозота иде от факта, че летищата са пълни с хора, уморени, раздразнени и току-що установили, че багажът им е препратен в Мурманск (Мурманското летище е единственото известно изключение от това иначе желязно правило), а архитектите, общо взето, са се опитали да отразят всичко това в своя замисъл.

Те са се опитали да подчертаят мотива за умората и раздразнеността с брутални форми и цветове, които ви играят по нервите, да направят безпроблемно разделянето на пасажера с багажа му или с близките, да объркат пасажера със стрелки, които сочат предимно към прозорците, далечните сергии с вратовръзки или настоящото разположение на Малката мечка върху звездното небе, и са се постарали — навсякъде, където е възможно — да открият инсталациите, под предлог че това е функционално, и да скрият местоположението на изходите за полетите, вероятно под предлог, че това не е функционално.

Притисната между две морета — морето от смътна светлина и морето от смътни шумове, — стоеше и се съмняваше Кейт Шехтър.